— Иди да доведеш Снейп.
— Снейп ли… г-господарю?
— Да, Снейп. Още сега. Трябва ми. Искам да го помоля за… за една услуга. Върви.
Уплашен, Луциус излезе с леко залитане от сумрачната стая. Волдемор продължи да върти пръчката между пръстите си и да я гледа вторачено.
— Това е единственият начин, Наджини — прошепна той и се извърна към огромната дебела змия, увиснала във въздуха: тя се гънеше плавно вътре в омагьосаната защитна сфера, която Волдемор й беше направил — обсипана със звезди и прозрачна, нещо средно между проблясващ кафез и аквариум.
Хари ахна, дръпна се и отвори очи и в същия миг върху ушите му се стовариха писъците и виковете, тътенът и трясъците на битката.
— Той е в Къщата на крясъците. Змията е с него, около нея има някаква магическа защита. Той току-що прати Луциус Малфой да намери Снейп.
— Волдемор е в Къщата на крясъците? — възмути се Хърмаяни. — Дори… дори не се бие?
— Не смята, че трябва да се бие — отвърна Хари. — Сигурен е, че аз сам ще отида при него.
— Но защо?
— Знае, че издирвам хоркруксите, държи Наджини близо до себе си… очевидно трябва да отида при него, ако искам да се доближа до онази твар…
— Ами да — изправи рамене Рон. — Значи няма да ходиш там, той иска точно това, очаква го. Ти ще стоиш тук и ще пазиш Хърмаяни, а аз ще отида и ще…
Хари го прекъсна.
— Вие двамата оставате тук, а аз ще отида с мантията невидимка и ще се върна веднага щом…
— Не — отсече Хърмаяни. — Много по-разумно е аз да взема мантията и да…
— И през ум да не ти минава! — изръмжа Рон.
— Рон, аз мога не по-зле от… — подхвана Хърмаяни, но още преди да довърши изречението гобленът в горния край на стълбището, където стояха, се разпра и се разтвори.
— ПОТЪР!
Там стояха двама смъртожадни с маски, ала още преди да са вдигнали магическите си пръчки Хърмаяни изкрещя:
— Глисео!33
Стъпалата под краката им се изравниха и се превърнаха в улей, по който тримата с Хари и Рон се плъзнаха надолу, без да могат да направляват скоростта, но толкова бързо, че зашеметяващите заклинания на смъртожадните изсвистяха високо над главите им. Тримата се изстреляха през гоблена в долния край на стълбището, завъртяха се като пумпали на пода и се удариха в стената отсреща.
— Дуро!34 — викна Хърмаяни, насочила пръчката към гоблена, и той се превърна в камък, след което се чуха два удара, толкова силни, че чак да ти се пригади — смъртожадните, които ги преследваха, се бяха блъснали в него.
— Назад! — изкрещя Рон и тримата се долепиха до една врата точно когато покрай тях с тътен препуснаха цели пълчища чинове, подкарани от професор Макгонъгол, която подтичваше отзад.
Тя явно не забеляза тримата: косата й беше разпусната и на бузата й се виждаше рана. Зави зад ъгъла и те я чуха да пищи:
— ЩУРМУВАЙ!
— Хари, скрий се под мантията невидимка — подкани Хърмаяни. — Нас не ни мисли…
Той обаче заметна с мантията и тримата: колкото и да бяха пораснали, Хари се съмняваше, че някой ще забележи краката им без тела сред прахта, извила се във въздуха, падащите камъни и стрелкащите се във всички посоки заклинания.
Притичаха надолу по следващото стълбище и се озоваха в коридор, пълен със сражаващи се. Портретите от двете страни бяха претъпкани с фигури, които подвикваха съвети и насърчаваха, а смъртожадните — и с маски, и без маски — се дуелираха с учители и ученици. Дийн явно си беше спечелил пръчка, защото сега стоеше лице в лице с Долохов, а Парвати се биеше с Травърс. Хари, Рон и Хърмаяни веднага вдигнаха пръчките, готови за удар, но биещите се криволичеха и се стрелкаха наоколо толкова често, че имаше голяма вероятност, ако тримата запратят проклятия, да уцелят някого от своите. Още докато стояха нащрек и търсеха случай да се включат, чуха силно бъзззззззз! — Хари погледна нагоре и видя Пийвс, който шеметно кръжеше над тях и обстрелваше с пашкули на драки вероломки смъртожадните, чиито глави внезапно бяха покрити с гърчещи се зелени грудки, наподобяващи тлъсти червеи.
— Аааааа!
Шепа грудки бяха уцелили мантията невидимка над главата на Рон: слузестите зелени корени бяха увиснали неправдоподобно във въздуха, докато Рон се мъчеше да се откопчи от тях.
— Тук има някой невидим! — изкрещя един смъртожаден с маска и засочи.
Дийн се възползва в пълна мяра от това, че той е отклонил за миг вниманието си, и го повали със зашеметяващо заклинание, Долохов се опита да отвърне на удара, ала Парвати го уцели с тяловкочанясващо проклятие.