— Не — възрази Волдемор. — Правех обичайни магии. Аз съм изключителен, но тази пръчка… Тя не разкри чудесата, които са й заложени. Не усещам никаква разлика между нея и пръчката, която преди толкова години си набавих от Оливандър.
Волдемор говореше замислено, спокойно, но белегът на Хари беше започнал да тупти и да пулсира: болката в челото му ставаше все по-силна и той усещаше как Волдемор е обзет от овладян гняв.
— Никаква разлика — повтори той.
Снейп не каза нищо. Хари не виждаше лицето му: запита се дали Снейп е доловил опасността, дали се мъчи да намери точните думи, за да успокои господаря си.
Волдемор започна да кръстосва из стаята: Хари го загуби за миг от поглед, докато той обикаляше и говореше със същия премерен глас, а болката и яростта на момчето ставаха все по-големи.
— Дълго и задълбочено обмислях, Сивиръс… Защо според теб те повиках от битката?
За миг Хари зърна профила на Снейп: той се беше вторачил в гънещата се змия в омагьосания кафез.
— Не знам, господарю, но ви умолявам да ме пуснете да се върна… и да намеря Потър.
— Говориш като Луциус. Никой от вас двамата не разбира Потър така, както го разбирам аз. Не е нужно да го търсите. Потър сам ще дойде при мен. Знам слабостите му, неговия голям недостатък. Ще му бъде неприятно да гледа как покосяват други наоколо и да знае, че всичко това става единствено заради него. Ще пожелае да го спре на всяка цена. Ще дойде тук.
— Но, господарю, някой може да го убие случайно…
— Указанията, които дадох на своите смъртожадни, са пределно ясни. Да заловят Потър. Да убият приятелите му — колкото повече, толкова по-добре, но него да не пипат. Исках да говорим за теб, Сивиръс, а не за Хари Потър. Ти си много ценен за мен. Много.
— Господарят знае, че не се стремя към друго, освен да му служа. Но нека, господарю, да отида и да намеря момчето. Нека го доведа тук. Знам, че мога…
— Казах ти вече, не! — отвърна Волдемор и когато отново се обърна, Хари видя червения блясък в очите му; наметалото му изплющя като пълзяща змия; после усети в пламтящия си белег, че той става все по-нетърпелив. — Сега ме вълнува само едно нещо, Сивиръс — какво ще стане, когато най-после се срещна с момчето!
— Не може да има и съмнение, господарю, че…
— И все пак има съмнения, Сивиръс. Има.
Волдемор спря и Хари отново видя ясно как плъзга между бледите си пръсти Бъзовата пръчка и вторачено гледа Снейп.
— Защо и двете пръчки, които използвах, дадоха засечка, когато ги насочих срещу Хари Потър?
— Не мога… не мога да отговоря, господарю.
— Не можеш значи…
Ярост прониза като шип главата на Хари: той захапа юмрук, за да не извика от болка. Стисна очи и най-неочаквано вече беше Волдемор, взрян в бледото лице на Снейп.
— Пръчката ми от Оливандър изпълняваше всичко, каквото й кажех, Сивиръс, само не искаше да убие Хари Потър. Два пъти отказа. След като изтезавах Оливандър, той ми каза за еднаквите сърцевини, посъветва ме да взема друга пръчка. Направих го, но щом се натъкна на Потър, пръчката на Луциус се разпадна.
— Н-нямам обяснение, господарю.
Снейп и сега не гледаше Волдемор — черните му очи още бяха вторачени в гънещата се змия в защитната сфера.
— Набавих си трета пръчка, Сивиръс, Бъзовата пръчка, известна още като Пръчка на Ориста и Смъртоносна пръчка. Взех я от предишния й собственик… от гроба на Албус Дъмбълдор…
Сега вече Снейп погледна Волдемор и лицето му заприлича на посмъртна маска. Беше бяло като мрамор и толкова застинало, че когато той заговори, беше стъписващо да осъзнаеш, че безжизнените очи са на жив човек.
— Господарю… нека да отида при момчето…
— През цялата тази дълга нощ, когато съм на ръба на победата, седя тук и се чудя… — каза Волдемор едва ли не шепнешком — чудя се защо Бъзовата пръчка отказва да прави каквото се очаква от нея, отказва да изпълнява волята на притежателя си, както е според преданието… и ми се струва, че знам отговора.
Снейп не каза нищо.
— Може би и ти вече го знаеш? Все пак, Сивиръс, ти си умен човек. Добър и верен слуга си и съжалявам, че това трябва да се случи.
— Господарю…
— Бъзовата пръчка, Сивиръс, не ми служи както трябва, защото не съм нейният истински господар. Тя принадлежи на магьосника, който е убил предишния й собственик. Ти уби Албус Дъмбълдор. Докато ти си жив, Сивиръс, Бъзовата пръчка не може да ми се подчинява.
— Господарю! — възнегодува Снейп и насочи пръчката си.
— Нямам друг избор — продължи Волдемор. — Трябва да стана истински господар на пръчката, Сивиръс. Ако тя стане изцяло моя, най-после и Потър ще бъде мой.
Волдемор шибна въздуха с Бъзовата пръчка. Тя не причини нищо на Снейп, който за стотна от секундата явно помисли, че е бил пощаден; обаче намерението на Волдемор веднага се изясни. Клетката със змията се завъртя във въздуха и още преди Снейп да е успял да направи друго, освен да извика, тя похлупи главата и раменете му и Волдемор каза на змийски: