Хари се приближи до момчето. Снейп изглежда беше най-много на девет-десет години, блед, дребен, жилест. По слабото му лице се изписа неприкрита жадност, когато видя как по-малкото от двете момиченца се люлее все по-високо от сестра си.
— Не така, Лили! — изписка по-голямата от сестрите.
Но малката се беше засилила до най-високата точка от дъгата на люлката и беше политнала във въздуха — беше политнала в най-буквалния смисъл и се беше устремила със звънък смях към небето, — а после, вместо да се строполи на асфалта на детската площадка, се издигна като акробатка на трапец във въздуха, където остана прекалено дълго, и накрая се приземи прекалено леко.
— Мама ти каза да не правиш така!
Петуния спря люлката, като заби петите на сандалките си в земята, чу се стържещ, хрущящ звук, после тя скочи с ръце на хълбоците.
— Мама каза, че не ти разрешава, Лили!
— Но на мен нищо ми няма — засмя се звънко другото момиченце. — Виж, Туни! Виж какво мога да правя.
Петуния се обърна. На детската площадка нямаше никого, освен тях и Снейп, но момиченцата не знаеха за него. Лили вдигна едно цветче, паднало от храста, зад който се спотайваше Снейп. Петуния тръгна натам, явно разкъсвана между любопитството и неодобрението. Лили изчака тя да се доближи достатъчно и да вижда хубаво, сетне протегна длан. Цветчето в нея ту се разтваряше, ту отново се затваряше като чудата многоуста стрида.
— Престани! — изпищя Петуния.
— Не ти преча — отвърна Лили, но стисна цветето в дланта си и после го хвърли.
— Не е хубаво да правиш така — отсече сестра й, ала проследи с очи цветчето до земята и продължи да го гледа. — Как го правиш? — добави тя и в гласа й определено прозвуча копнеж.
— Очевидно е, нали? — не се сдържа Снейп и изскочи иззад храстите.
Петуния изписка и хукна назад към люлките, докато Лили, макар че също се беше стреснала, остана на мястото си. Снейп изглежда съжали, че се е появил. Бледите му бузи се покриха с лека руменина, когато погледна Лили.
— Кое е очевидно? — попита тя.
Личеше, че Снейп е притеснен и развълнуван. Той стрелна с поглед Петуния, която стоеше при люлките в далечината, сниши глас и каза:
— Знам каква си.
— В какъв смисъл?
— Ти… ти си вещица — пошушна Снейп.
Тя като че ли се обиди.
— Не е много възпитано да кажеш това на някого.
Лили се обърна и вирнала нос, с решителна крачка тръгна към сестра си.
— Недей! — каза Снейп.
Сега вече беше почервенял като домат и Хари се запита защо не сваля смехотворно голямото яке, може би не искаше да показва женската блуза отдолу. Заклатушка се след момичетата — нелепо приличаше на прилеп, точно както и в зряла възраст.
Обединени в неодобрението си, сестрите го загледаха, както се държаха отстрани за люлките, сякаш играеха на криеница и се заплюваха там.
— Вещица си — каза Снейп на Лили. — Наистина. Наблюдавам те от известно време. Но в това няма нищо лошо. Мама също е вещица, а аз съм магьосник.
Смехът на Петуния го заля като студена вода.
— Магьосник ли?! — изписка тя; беше си възвърнала смелостта след стъписването при неочакваната му поява. — Аз пък знам кой си! Ти си малкият Снейп! Живеят на „Спинърс Енд“, при реката — обясни тя на Лили и от гласа й пролича, че смята адреса за не особено добра препоръка. — Защо ни шпионираш?
— Не ви шпионирам — възрази Снейп, разгорещен и притеснен, на яркото слънце добре личеше колко е мръсна косата му. — Точно теб няма за какво да те шпионирам — допълни злобно той, — ти си мъгълка.
Петуния явно не знаеше какво означава думата, но въпреки това трудно можеше да сбърка тона.
— Ела, Лили, тръгваме си! — каза тя пискливо.
Лили веднага се подчини на сестра си и изгледа Снейп на кръв. Той продължи да стои и да наблюдава как си тръгват от площадката и Хари, единственият, който го виждаше, долови горчивото му разочарование и разбра, че той се е готвел за този миг отдавна, а всичко се е объркало…
Картината се разпадна, но още преди Хари да се усети, отново изникна пред него. Сега той беше в малка горичка. Видя през дънерите озарена от слънцето река. Сенките, хвърляни от дърветата, образуваха прохладно зелено езерце. На земята седяха две деца с кръстосани крака и с лице едно към друго.
Снейп си беше съблякъл якето и в сянката странната му блуза не биеше толкова на очи.
— А министерството може да те накаже, ако правиш магии извън училището — праща ти писма.