— „Грифиндор“!
Хари чу как Снейп тихо простена. Лили свали шапката, върна я на професор Макгонъгол, после забърза към грифиндорци, които ръкопляскаха, но пътем се обърна и погледна Снейп с едва загатната тъжна усмивка. Хари забеляза как Сириус се дръпва на пейката, за да й направи място. Тя плъзна очи по него, явно го позна, кръстоса ръце и твърдо му обърна гръб.
Продължиха да викат имената. Хари видя как Лупин, Петигрю и баща му отиват при Лили и Сириус на масата на грифиндорци. Накрая, когато оставаше да бъдат разпределени само десетина ученици, професор Макгонъгол извика Снейп.
Хари отиде заедно с него при столчето и видя как Снейп си слага Разпределителната шапка на главата.
— „Слидерин“! — извика Шапката.
И Сивиръс Снейп тръгна към другия край на залата, точно срещу Лили, където слидеринци му изръкопляскаха, а Луциус Малфой с лъскава значка на префект на гърдите го потупа по гърба, когато той седна до него…
И картината пак се смени…
Лили и Снейп вървяха през двора на замъка и явно се караха. Хари забърза да ги настигне, за да ги чува. Когато отиде при тях, забеляза, че и двамата са много по-високи: явно от разпределянето им бяха минали години.
— Мислех, че сме приятели — каза Снейп. — Първи приятели.
— Приятели сме, Сев, ала не харесвам някои от хората, с които общуваш! Извинявай, но не мога да понасям Ейвъри и Мълсибър! Мълсибър! Какво толкова намираш в него, Сев? Ужасен е! Видя ли какво се опита да направи завчера на Мери Макдоналд?
Лили отиде при една колона, облегна се на нея и се взря в слабото бледо лице.
— Какво толкова е направил! — възрази Снейп. — Беше само на шега…
— Беше черна магия и ако смяташ, че е смешно…
— Ами нещата, които вършат Потър и неговите приятелчета? — троснато попита Снейп.
Той отново се изчерви, явно не успяваше да прикрие омразата си.
— Какво общо има Потър? — учуди се Лили.
— Нощно време излизат тайно от замъка. В тоя Лупин има нещо странно… Къде ходи непрекъснато?
— Болен е — отвърна Лили. — Казват, че бил болен…
— И се разболява всеки месец по пълнолуние? — въпросително допълни Снейп.
— Знам какво си мислиш. — Гласът на Лили прозвуча хладно. — Защо всъщност си се вторачил като обсебен в тях? Какво ти влиза в работата какво вършат нощем?
— Просто се опитвам да ти докажа, че не са чак толкова страхотни, за каквито явно ги мислят всички.
Лили се изчерви от вторачения му поглед.
— Но не правят черни магии. — Тя сниши глас. — И ти наистина си голям неблагодарник. Чух какво е станало оная нощ. Опитал си се да се промушиш през тунела при Плашещата върба и Джеймс Потър те е спасил от онова, което е в него…
Цялото лице на Снейп се изкриви и той запелтечи:
— Спасил ме бил! Спасил! Мислиш, че се е проявил като герой ли? Спаси себе си и приятелите си! Няма да… няма да ти позволя…
— Няма да позволиш ли? Да позволиш на мен?
Яснозелените очи на Лили се бяха свили като цепки. Снейп веднага би отбой.
— Не исках да… просто не искам да гледам как те правят на глупачка… той… Джеймс Потър те харесва, харесва те! — Думите сякаш се изтръгваха пряко волята му. — И той не е… Всички го мислят за… голям куидичен герой…
От огорчение и неприязън Снейп говореше несвързано, а веждите на Лили се качваха все по-нависоко на челото й.
— Знам, че Джеймс Потър е надут гадняр — прекъсна го тя. — Не е нужно да ми го казваш ти. Но шегите на Мълсибър и Ейвъри са зли шеги. Зли, Сев. Направо не проумявам как може да си приятел с тях!
Хари се съмняваше, че Снейп изобщо е чул обвиненията й срещу Мълсибър и Ейвъри. В мига, в който тя беше обидила Джеймс Потър, пялото му тяло се отпусна и докато двамата се отдалечаваха, той вече стъпваше много по-напето…
И картината се разпадна…
После Хари отново видя как Снейп излиза от Голямата зала след изпита по защита срещу черните изкуства за СОВА, как се отдалечава от замъка и неволно се приближава до мястото под бука, където седяха Джеймс, Сириус, Лупин и Петигрю. Този път обаче Хари не тръгна след него, понеже знаеше какво е станало, след като Джеймс е вдигнал Сивиръс във въздуха и е започнал да се заяжда с него: знаеше какво е било направено и казано и не му беше приятно да го чува отново. Загледа как Лили отива при тях и защитава Снейп. Чу отдалеч как в унижението и гнева си Снейп й изкрещя непростимата дума:
— Мътнорода!
Картината се промени…
— Извинявай!
— Не ме занимавай с това.
— Извинявай!
— Не си прави труда.