— Тръгвай — подкани Волдемор и Хагрид пое напред, като си проправяше път през гъстата гора.
В косата и мантията на Хари се закачваха клони, той обаче не се помръдваше, със зейнала уста и стиснати очи, и докато смъртожадните се тълпяха около тях и Хагрид хлипаше слепешката, никой не се наведе да пипне оголения врат на Хари Потър и да провери дали има пулс…
Двамата великани закрачиха с тежка стъпка зад смъртожадните, Хари чуваше как, докато те минават, дърветата скърцат и падат; вдигаха такава ужасна дандания, че птиците се разлетяха с писъци в небето и беше заглушен дори кикотът на смъртожадните. Победоносното шествие вървеше към парка и не след дълго Хари позна през стиснати клепачи по изсветлелия мрак, че дърветата се разреждат.
— БЕЙН!
От неочаквания крясък на Хагрид Хари за малко да отвори очи.
— Сега доволни ли сте, задето не се бихте, страхливи кранти такива? Доволни ли сте, задето Хари Потър е… е мъртъв?
Той млъкна насред изречението и отново се задави от сълзи. Хари се запита колко ли кентавъра наблюдават шествието — не смееше да отвори очи и да погледне. Докато ги подминаваха, някои смъртожадни започнаха да им подвикват обиди. След малко Хари усети, че въздухът е по-свеж, и разбра, че са излезли в края на гората.
— Спри.
Хари си помисли, че Хагрид явно е бил принуден да изпълни заповедта на Волдемор, защото той залитна леко. Над мястото, където бяха спрели, се спусна студ и Хари чу задъханото дишане на дименторите, оставени да пазят при първите дървета. Сега вече те не можеха да му навредят, фактът, че се е спасил, пламтеше вътре в него — талисман срещу тях, сякаш еленът на баща му го пазеше вътре в сърцето му.
Някой мина току до Хари и той усети, че това е самият Волдемор, защото след миг засиленият му с магия глас гръмна над парка и едва не пукна тъпанчетата му.
— Хари Потър е мъртъв. Беше убит при опит да избяга и да се спаси, докато вие жертвахте живота си заради него. Носим ви тялото му като доказателство, че вашия герой вече го няма. Спечелихме битката. Вие изгубихте половината си бойци. Моите смъртожадни имаха числено превъзходство и с Момчето-което-оживя е свършено. Не бива повече да водим война. Който продължи да се съпротивява, бил той мъж, жена или дете, ще бъде съсечен заедно с всички останали от семейството му. А сега излезте от замъка, паднете на колене пред мен и ще бъдете пощадени. Родителите и децата ви, братята и сестрите ви ще живеят и ще им бъде простено, а вие ще се присъедините към мен в новия свят, който ще съградим с общи усилия.
Тишината не бе нарушена откъм парка и замъка. Волдемор беше толкова близо до Хари, че той не се престраши да отвори отново очи.
— Хайде! — подкани Волдемор и Хари чу как той тръгва нататък, а Хагрид бе принуден да тръгне след него.
Сега вече Хари отвори съвсем мъничко очи и видя, че Волдемор крачи отпред, а върху раменете му се гъне огромната змия Наджини, която беше пусната от омагьосания кафез. Ала Хари нямаше възможност да извади магическата пръчка, скрита под мантията му, без да бъде забелязан от смъртожадните, които вървяха от двете им страни в бавно разсейващия се мрак.
— Хари — хлипаше Хагрид. — О, Хари… Хари…
Момчето отново зажумя. Знаеше, че наближават замъка, и се напрегна да чуе зад ликуващите гласове на смъртожадните и тропота някакви признаци на живот вътре.
— Спри.
Смъртожадните се заковаха на място и Хари чу как се строяват в редица с лице към отворената входна врата на училището. Дори със стиснати клепачи виждаше червеникаво сияние, от което разбра, че от входната зала върху него пада светлина. Зачака. След миг хората, заради които се беше опитал да умре, щяха да го видят наглед мъртъв в ръцете на Хагрид.
— НЕ!
Писъкът още повече го ужаси поради факта, че никога не беше очаквал и мечтал професор Макгонъгол да е в състояние да издаде такъв звук. Чу как друга жена се кикоти наблизо и разбра, че Белатрикс злорадства заради нейното отчаяние. Пак надигна само за миг клепачи и видя как отворената врата се изпълва с хора: оцелелите в битката излязоха на предното стълбище, за да застанат лице в лице с онези, които ги бяха победили, и да се убедят сами, че Хари наистина е мъртъв. Той забеляза, че Волдемор стои близо пред него и гали с един-единствен блед пръст Наджини по главата. Отново затвори очи.
— Не!
— Не!
— Хари! ХАРИ!
Виковете на Рон, Хърмаяни и Джини бяха по-отчаяни и от гласа на Макгонъгол — на Хари му се искаше само да може да им извика, но си наложи да не мърда и да мълчи, а крясъците им подействаха като спусък за оцелелите, които започнаха да пищят и да обиждат смъртожадните, докато…