— ТИШИНА! — ревна Волдемор, после се чу трясък, блесна ярка светлина и насъбралите се бяха принудени да замълчат. — Всичко приключи! Сложи го в краката ми, Хагрид, където му е мястото!
Хари усети как го полагат върху тревата.
— Видяхте ли? — попита Волдемор и Хари усети, че той снове напред-назад точно до него. — Хари Потър е мъртъв! Разбрахте ли сега, заблудени? Той никога не е бил нищо повече от момче, което разчиташе другите да се жертват заради него!
— Той те победи! — изкрещя Рон и магията беше развалена: защитниците на „Хогуортс“ отново се развикаха и се разпищяха, докато гласовете им не бяха заглушени от втори, помощен трясък.
— Той беше убит, докато се опитваше да се измъкне незабелязано от парка на замъка — продължи Волдемор и в гласа му имаше наслада заради изречената лъжа, — беше убит, докато се опитваше да се спаси…
Но ненадейно Волдемор млъкна: Хари чу стъпки и вик, сетне поредния трясък с блеснала едновременно с него светлина и охкане, затова съвсем мъничко отвори очи. Някой се беше отскубнал от насъбралите се и се беше нахвърлил на Волдемор: Хари видя как силуетът се свлича на земята, повален от обезоръжаваща магия, а Волдемор мята встрани магическата му пръчка и се смее.
— И кой е това? — изсъска той тихо като змия. — Кой по своя воля пожела да покаже какво се случва с онези, които продължават да се бият и след като са загубили сражението?
Белатрикс прихна радостно.
— Това, господарю, е Невил Лонгботъм! Момчето, което създаваше толкова главоболия на Алекто и Амик Кароу! Син е на аврори, нали помните?
— А, да, сетих се — потвърди Волдемор и погледна надолу към Невил, който се изправи с усилие — обезоръжен и незащитен, насред ничията земя между оцелелите и смъртожадните. — Но ти, храбро момче, си чистокръвен, нали?
Невил вече стоеше с лице към него, стиснал празни юмруци.
— И какво от това? — попита високо той.
— Проявяваш дух и смелост, с благородно потекло си. От теб ще излезе много ценен смъртожаден. Имаме нужда от такива като теб, Невил Лонгботъм.
— Ще дойда при вас, когато пъкълът се вледени — отсече Невил. — Войнството на Дъмбълдор! — провикна се той и в отговор екнаха викове — Волдемор явно не можеше със заклинания да накара множеството да мълчи.
— Чудесно — каза той и Хари долови в копринено мекия глас заплаха, каквато нямаше и в най-всесилното проклятие. — Щом така предпочиташ, Лонгботъм, връщаме се към първоначалния план. Нека се стовари върху главата ти.
През миглите си Хари видя как Волдемор вдига магическата пръчка. След миг от един от разбитите прозорци на замъка изхвърча нещо като безформена птица, което политна в сумрака и се приземи в ръката на Волдемор. Той разтръска опърпаното нещо, както го държеше за върха, и то се люшна, празно и оръфано: Разпределителната шапка.
— В училището „Хогуортс“ вече няма да има разпределение — заяви Волдемор. — Няма да има домове. Гербът, щитът и знамето на моя благороден праотец Салазар Слидерин ще бъдат достатъчни на всички, нали, Невил Лонгботъм?
Той насочи магическата си пръчка към Невил, който се вцепени и притихна, после нахлупи със сила Шапката върху главата му така, че тя се плъзна чак до очите. Някои в тълпата пред замъка, която дотогава беше наблюдавала безмълвно, се раздвижиха и смъртожадните вдигнаха като един пръчките, за да спрат защитниците на „Хогуортс“.
— Сега Невил ще покаже какво ще сполети всеки, който има глупостта да продължава да се съпротивява срещу мен — каза Волдемор и като замахна с магическата пръчка, подпали Разпределителната шапка.
Изгревът беше разцепен от писъци: Невил пламна, както стоеше, закован на едно място, безсилен да се помръдне, и Хари не издържа — трябваше да направи нещо…
Точно тогава в един и същи миг се случиха много неща.
От края на парка в далечината екна тътен, сякаш през зида, който не се виждаше, се прекачваха стотици хора, устремили се със силни войнствени викове към замъка. Пак в същия миг иззад замъка с тежка стъпка изникна Гроп, който ревна:
— ХАГЪР!
На вика му откликнаха великаните на Волдемор, които закрещяха, юрнаха се като огромни слонове към Гроп и земята се разтресе. Сетне се появиха копита и опънати до скъсване лъкове, както и стрели, които внезапно се посипаха върху смъртожадните, а те се разпищяха изненадани и стройните им редици се разпаднаха. Хари издърпа мантията невидимка, заметна се с нея, скочи на крака и точно тогава се размърда и Невил.
С рязко, но плавно движение Невил избегна проклятие за тяловкочанясване, пламтящата Разпределителна шапка падна от него и той извади от дълбините й нещо сребърно с проблясваща, украсена с рубини дръжка…