— Аз нямам вина! — пламна Белатрикс. — В миналото Черния лорд ми е поверявал най-свидното… ако Луциус не беше…
— Как смееш… как смееш да обвиняваш мъжа ми! — изсъска тихо и страховито Нарциса, вперила поглед в сестра си.
— Безсмислено е да търсим вина у един или у друг — спря ги помирително Снейп. — Станалото станало.
— Но не и с твое участие! — разфуча се Белатрикс. — Не, теб отново те нямаше, когато ние се излагахме на какви ли не опасности, нали, Снейп?
— Беше ми заповядано да не се включвам — уточни той. — Може би не си съгласна с Черния лорд и смяташ, че Дъмбълдор нямаше как да забележи преминаването ми на страната на смъртожадните срещу Ордена на Феникса? И извинявай, но понеже спомена нещо за опасности… вие се изправихте срещу шестима тийнейджъри, нали?
— Както много добре знаеш, не след дълго към тях се присъединиха половината от Ордена — изръмжа Белатрикс. — А като говорим за Ордена, и досега ли твърдиш, че не можеш да разкриеш къде точно се намира щабквартирата им?
— Аз не съм Пазител на тайната, не мога да изрека името на мястото. Мисля, знаеш как действа магията, нали? Черния лорд е доволен от сведенията, които му предоставям за Ордена. Както вероятно си се досетила, именно благодарение на тях наскоро бе заловена и убита Емелин Ванс, пак те със сигурност са допринесли за отстраняването на Сириус Блек, но признавам, че заслугата за премахването му принадлежи изцяло на теб.
Той наклони глава и вдигна наздравица в нейна чест. Изражението й не омекна.
— Избягваш последния ми въпрос, Снейп. Хари Потър. През последните пет години можеше да го убиеш по всяко време. Не го направи. Защо?
— Обсъждала ли си въпроса с Черния лорд? — поинтересува се Снейп.
— Той… напоследък ние… питам теб, Снейп!
— Ако бях убил Хари Потър, Черния лорд нямаше да може да използва кръвта му, за да се въздигне и да стане непобедим…
— Твърдиш, че си предвидил как той ще се възползва от момчето! — презрително подметна Белатрикс.
— Не твърдя нищо, изобщо не съм знаел какво възнамерява да прави Черния лорд, вече признах, че го смятах за мъртъв. Просто се опитвам да обясня защо Черния лорд не съжалява, че Хари Потър е останал жив до онзи момент миналата година…
— Но ти защо го остави жив?
— Не ме ли разбра? Само благодарение на Дъмбълдор, който ме защитаваше, избегнах Азкабан! Нима не си съгласна, че ако бях убил любимия му ученик, щях да го настроя срещу себе си? Но има и друго. Нека ти напомня, че когато Потър постъпи в „Хогуортс“, още се ширеха какви ли не небивалици за него — слухове, че самият той е велик черен магьосник и точно затова е оцелял, когато Черния лорд го е нападнал. Всъщност мнозина от някогашните последователи на Черния лорд смятаха, че може би точно Потър е знамето, около което трябва да се сплотим отново. Признавам си, беше ми любопитно и далеч не бях склонен да го убивам щом кракът му стъпи в замъка. Много бързо, разбира се, ми стана ясно, че Потър изобщо няма изключителна дарба. Измъквал се е доста пъти невредим просто защото му е провървяло и са му помогнали по-талантливи приятели. Той е посредствен във висша степен, но въпреки това е нахален и самонадеян, какъвто навремето беше баща му. Направих всичко по силите си да го изхвърлят от „Хогуортс“, където според мен не му е мястото, но да го убия или да допусна да бъде убит пред очите ми? Щях да постъпя глупаво, ако бях поел такъв риск, при положение че Дъмбълдор беше съвсем наблизо.
— И след всичко това очакваш от нас да повярваме, че Дъмбълдор не се е усъмнил нито веднъж? — учуди се Белатрикс. — Че няма представа на чия страна си в действителност и безусловно ти вярва?
— Играя ролята си добре — поясни Снейп. — Освен това забравяш най-голямата слабост на Дъмбълдор: той винаги вярва в доброто у хората. Когато скоро след времето, което прекарах със смъртожадните, постъпих на работа при него като преподавател, му разказах някакви врели-некипели, че се разкайвам горчиво, и той ме прие с отворени обятия — макар че, както вече споменах, все не ме допускаше до Черните изкуства. Дъмбълдор е бил и продължава да бъде велик магьосник… о, да, така е — натърти Снейп, защото Белатрикс издаде презрителен звук на несъгласие, — признава го и Черния лорд. С радост обаче трябва да кажа, че Дъмбълдор остарява. Дуелът с Черния лорд миналия месец го разтърси. И досега страда от тежко нараняване, защото реакциите му вече са по-бавни. Но през всичките тези години той не е преставал да вярва на Сивиръс Снейп и точно заради това съм толкова ценен за Черния лорд.