— Нямам — отвърна безразлично Хари и продължи нататък.
— Хари, това е ужасна трагедия — подхвана тихо Скримджър, — нямам думи да ти опиша колко възмутен бях, когато научих. Дъмбълдор беше много велик магьосник. Както знаеш, имахме разногласия, но никой не е по-наясно от мен…
— Какво искате? — директно го прекъсна Хари.
Министърът се подразни, но както и преди, побърза да промени изражението си, уж го разбира и му съчувства.
— Ти, естествено, си сломен — рече той. — Знам, че беше много близък с Дъмбълдор. Според мен ти беше най-любимият от всичките му ученици. Връзката между вас двамата…
— Какво искате? — повтори Хари и спря.
Скримджър също спря, подпря се на бастуна и се взря в него, но вече със злоба върху лицето.
— Говори се, че си бил заедно с Дъмбълдор вечерта преди да умре, когато той е напуснал училището.
— Кой говори? — попита Хари.
— След като Дъмбълдор е загинал, някой е вцепенил на върха на кулата един от смъртожадните. Там горе е имало две метли. В министерството знаем, Хари, колко правят две и две.
— Радвам се да го чуя — отвърна той. — Моя работа си е къде съм ходил с Дъмбълдор и какво сме правили. Той не искаше да се разгласява.
— Такава вярност е достойна за възхищение, разбира се — отбеляза министърът, който явно едва сдържаше раздразнението си, — но Дъмбълдор си отиде, Хари. Отиде си.
— Той ще си отиде от училището само когато никой тук вече не му е верен — усмихна се неволно Хари.
— Скъпо момче… дори Дъмбълдор не може да се върне от…
— Не съм казвал, че може. Вие няма да разберете. Но нямам какво да ви казвам.
Скримджър се поколеба, после допълни с тон, който очевидно би трябвало да изразява съпричастност.
— Министерството може да ти предложи всякаква защита, Хари. С удоволствие ще предоставя на твое разположение двама аврори…
Хари се засмя.
— Волдемор иска да ме убие и аврорите няма да го спрат. Признателен съм ви за предложението, но не, благодаря.
— И така — продължи министърът вече с леден глас, — молбата, която отправих към теб по Коледа…
— Каква молба? А, да… да кажа на света каква страхотна работа вършите в замяна на…
— За да повдигнем духа на всички! — тросна се Скримджър.
Хари го гледа известно време.
— Пуснахте ли на свобода Стан Шънпайк?
Министърът се изчерви до гадно мораво и в лицето много заприлича на вуйчо Върнън.
— Виждам, че…
— Че съм верен до гроб на Дъмбълдор — довърши Хари. — Точно така.
Скримджър го гледа още малко, после се обърна и без дума повече закуцука нататък. Хари забеляза, че Пърси и останалите от делегацията на министерството го чакат, като хвърлят притеснени погледи на ридаещия Хагрид и Гроп, които не се бяха помръднали от местата си. Рон и Хърмаяни бързаха към Хари и подминаха Скримджър, който вървеше в обратната посока, а Хари се обърна и продължи бавно нататък, изчаквайки двамата му приятели да го настигнат, и накрая се събраха под сянката на бука, където бяха седели в по-щастливи времена.
— Какво искаше Скримджър? — пошушна Хърмаяни.
— Същото както по Коледа — сви рамене Хари. — Искаше да му разкажа за Дъмбълдор и да стана новото рекламно лице на министерството.
Рон очевидно се опита да се пребори със себе си, после обаче каза на висок глас на Хърмаяни:
— Виж какво, нека отида да му фрасна един на Пърси!
— Не! — отсече тя и го сграбчи за ръката.
— Ще ми олекне!
Хари се засмя. Дори Хърмаяни се подсмихна, макар че лицето й отново стана сериозно веднага щом погледна към замъка.
— Причернява ми само като си помисля, че може би няма да се върнем никога тук — пророни тя. — Как е възможно да затворят „Хогуортс“?
— Може и да не го затворят — напомни Рон. — Тук не сме в по-голяма опасност, отколкото вкъщи, нали? Сега навсякъде е едно и също. Според мен дори в „Хогуортс“ е по-безопасно, вътре има повече магьосници, които да отбраняват замъка. Ти как смяташ, Хари?
— Дори да отворят училището отново, аз няма да се върна — рече той.
Рон го зяпна, но Хърмаяни промълви тъжно:
— Знаех си, че ще го кажеш. Но какво ще правиш?
— Ще се върна у семейство Дърсли, защото волята на Дъмбълдор беше такава — отговори Хари. — Но гостуването ми ще трае кратко, после ще се махна оттам завинаги.
— А къде ще отидеш, щом не смяташ да се връщаш в училището?
— Мислех да отскоча до Годрикс Холоу — пророни Хари. Беше му хрумнало още в нощта, когато бе загинал Дъмбълдор. — За мен всичко е започнало оттам. Просто ми се струва, че трябва да отида в селото. Ще посетя и гробовете на мама и татко, отдавна ми се иска.
— А после какво? — попита Рон.