— Не знам защо точно ще ми дава индивидуални уроци, но май е заради пророчеството.
И Рон, и Хърмаяни не казаха нищо. Хари остана с впечатлението, че и двамата са се вцепенили. Заговори отново, като и този път говореше на вилицата:
— Онова, което се опитаха да откраднат от министерството.
— Но никой не знае какво се казва в него — побърза да възрази Хърмаяни. — То се счупи.
— Обаче в „Пророчески вести“ твърдят… — подхвана Рон, но Хърмаяни го прекъсна с „шшт!“
— В „Пророчески вести“ пише истината — рече Хари, след като с голямо усилие вдигна поглед към двамата: Хърмаяни изглеждаше уплашена, а Рон — изумен. — Пророчеството е пазено не само в стъклената топка, която се счупи. Чух всичко от начало до край в кабинета на Дъмбълдор — направено е само пред него и той ми го предаде. Според това пророчество — продължи Хари, след като си пое дълбоко въздух, — изглежда точно аз съм човекът, който трябва да унищожи Волдемор… или поне в него се казва, че докато единият от нас е жив, другият не може да оцелее.
Известно време тримата се гледаха, без да продумват. После се чу силен трясък и Хърмаяни изчезна зад облаче черен дим.
— Хърмаяни! — извикаха в един глас Хари и Рон, а подносът със закуската се плъзна с дрънчене на пода.
Хърмаяни изникна с кашляне от пушека, все така стиснала телескопа и издокарана с ярко мораво-черно око.
— Стиснах го и той… той ме фрасна — простена тя.
И явно беше така — тримата видяха мъничко юмруче на дълга пружина, щръкнало от единия край на телескопа.
— Няма страшно — успокои я Рон, който явно едва се удържаше да не прихне. — Мама ще махне синината, тя умее да лекува леки травми…
— Е, сега няма да се занимавам с това — побърза да каже Хърмаяни. — Хари, о, Хари… — Тя отново приседна в края на леглото му. — Като се върнахме от министерството, се питахме… не искахме, разбира се, да отваряме пред теб дума за тези неща, но след онова, което Луциус Малфой каза за пророчеството… че било за теб и Волдемор… си помислихме, че сигурно е нещо такова… О, Хари! — Хърмаяни се взря в него, сетне прошепна: — Страх ли те е?
— Сега вече не — отговори той. — Веднага след като чух пророчеството, се уплаших… но сега имам чувството, че цял живот съм знаел — накрая ще се наложи да се изправя лице в лице с Волдемор…
— Щом разбрахме, че Дъмбълдор ще дойде да те вземе лично, си помислихме, че сигурно ще ти съобщи или ще ти покаже нещо, свързано с пророчеството — разпалено продължи Рон. — И общо взето, се оказахме прави, нали? Той нямаше да ти дава уроци, ако смяташе, че си обречен, нямаше да си губи времето… Явно смята, че имаш шанс!
— Точно така — подкрепи го Хърмаяни. — Какво ли ще ти преподава, Хари? Вероятно истинска отбранителна магия… могъщи контрапроклятия… антизаклинания…
Хари не я слушаше. Вътре в него беше плъзнала топлина, която нямаше нищо общо със слънцето, а буцата, заседнала на гърлото му, като че ли започна да се топи. Той знаеше, че Рон и Хърмаяни са по-уплашени, отколкото показват, но оставаха до него, от двете му страни, и му говореха, за да му вдъхнат смелост и утеха, вместо да се дръпнат, сякаш е заразен или опасен — и това за него значеше повече, отколкото можеше да изрази.
— И защитни заклинания изобщо — обобщи Хърмаяни. — Е, поне знаеш един от предметите, които ще учиш тази година, един в повече от нас с Рон. Кога ли ще получим оценките от СОВА?
— Сигурно всеки момент, мина цял месец — отбеляза Рон.
— Чакайте! — възкликна Хари, понеже в съзнанието му изникна друга част от разговора предната вечер. — Дъмбълдор май спомена, че оценките от СОВА ще се получат днес!
— Днес ли? — изписка Хърмаяни. — Днес? Защо си мълчиш, а?… О, Господи!… Трябваше да кажеш… — Тя скочи на крака. — Ще отида да проверя дали са дошли някакви сови…
Когато след десет минути и той слезе напълно облечен с празния поднос в ръка, Хари видя, че Хърмаяни седи много развълнувана до кухненската маса, а госпожа Уизли се опитва да отстрани моментната й полуприлика с панда.
— Не се маха — ядосваше се притеснена госпожа Уизли, както стоеше над Хърмаяни с магическата пръчка в едната ръка и с екземпляр на „В помощ на лечителя“, отворена на „Контузии, порезни рани и ожулвания“. — Винаги досега е действало, направо не проумявам.
— Фред и Джордж точно така си представят смешните шеги и сигурно са се постарали синината да не се маха — предположи Джини.