— Как така няма да се махне! — изписка Хърмаяни. — Не мога цял живот да се разхождам насинена!
— Няма, скъпа, няма, все ще намерим някаква противоотрова, не се притеснявай — успокои я госпожа Уизли.
— Бил ми рразказа, че Фрред и Жоррж били много забавни! — усмихна се ведро Фльор.
— Да се пръснеш от смях — изсъска Хърмаяни. Тя скочи и като кършеше пръсти, взе да обикаля из кухнята. — Госпожо Уизли, сигурна ли сте… съвсем сигурна ли сте, че тази сутрин не са пристигали никакви сови?
— Да, скъпа, щях да забележа — увери я търпеливо жената. — Но е едва девет и нещо, има предостатъчно време…
— Знам, че ужасно съм объркала древните руни — завайка се трескаво Хърмаяни. — Със сигурност съм превела поне едно място напълно погрешно. Преди си мислех, че съм се справила с трансфигурацията, но сега, като си припомня…
— Ще млъкнеш ли най-после, Хърмаяни, не само ти се притесняваш! — ревна Рон. — И когато си получиш десетте „Изключителни“ за СОВА…
— Стига, стига, стига! — спря го Хърмаяни, като истерично размаха ръце. — Знам, че са ме скъсали по всичко!
— А какво ще стане, ако наистина са ни скъсали? — попита Хари всички в стаята, но и този път му отговори Хърмаяни.
— Ще обсъдим възможностите с отговорника на дома, в края на миналия срок питах професор Макгонъгол.
Стомахът на Хари се сгърчи. Той съжали, че на закуска е ял толкова много.
— При нас в „Бобатон“ е рразлично — подхвана самодоволно Фльор. — Според мен е измислено по-добрре. Дърржим изпит след шести, а не след пети курс, и после…
Думите й бяха заглушени от писък. Хърмаяни сочеше през прозореца на кухнята. В небето ясно се виждаха три черни точици, които ставаха все по-големи.
— Определено са сови — отсъди с пресипнал глас Рон, след като скочи и отиде при Хърмаяни до прозореца.
— И са три — оповести Хари, който побърза да застане от другата й страна.
— По една за всеки — пошушна ужасена Хърмаяни. — О, не… о, не… о, не…
Тя здраво вкопчи ръце в лактите на Хари и Рон.
Совите летяха право към „Хралупата“ — бяха три прелестни улулици — и когато се снишиха над пътеката към къщата, се видя, че всяка носи голям квадратен плик.
— О, не! — изписка отново Хърмаяни.
Госпожа Уизли се промуши между тях и отвори прозореца. Една, две, три… совите влетяха през него и кацнаха в стройна редица върху масата. И трите вдигнаха десните си крачета.
Хари се приближи. Писмото, адресирано до него, беше прихванато за крачето на средната сова. Той го развърза с изтръпнали пръсти.
Вляво от него Рон се мъчеше да откачи своите оценки, вдясно ръцете на Хърмаяни се тресяха така, че и улулицата започна да трепери.
Всички в кухнята мълчаха. Най-сетне Хари успя да отвърже плика. Отвори го бързо и разгъна пергамента.
Оценки, при които степента е получена:
— Изключителен (И)
— Надхвърлящ очакванията (Н)
— Приемлив (П)
Оценки, при които степента не е получена:
— Слаб (С)
— Ужасен (У)
— Трол (Т)
ХАРИ ДЖЕЙМС ПОТЪР Е ПОЛУЧИЛ:
Астрономия: П
Грижи за магически създания: Н
Вълшебство: Н
Защита срещу Черните изкуства: И
Пророкуване: С
Билкология: Н
История на магията: У
Отвари: Н
Трансфигурация: Н
Хари прочете пергамента няколко пъти и при всяко четене дишането му ставаше все по-спокойно. Всичко беше наред, той открай време си знаеше, че няма да издържи изпита по пророкуване и че е изключено да не го скъсат по история на магията, щом по средата на изпита е припаднал, но беше взел всичко останало! Прокара пръст надолу по оценките… беше се представил добре по трансфигурация и билкология, а по отвари дори беше получил „Надхвърлящ очакванията“! И най-прекрасното — по защита срещу Черните изкуства му бяха писали „Изключителен“!
Той се огледа. Хърмаяни му беше обърнала гръб и бе навела глава, Рон обаче изглеждаше много щастлив.
— Не съм издържал само пророкуване и история на магията, но на кой ли му пука за тях! — оповести възторжено той. — Дай да си ги разменим… дръж…
Хари погледна оценките му — нямаше нито един „Изключителен“.
— Знаех си, че ще бъдеш пръв на защита срещу Черните изкуства — подвикна Рон и го удари с юмрук по рамото. — Изкарахме!
— Браво на теб! — рече гордо госпожа Уизли и разроши косата на сина си. — Седем успешни изпита за СОВА — повече от Фред и Джордж общо!
— Хърмаяни! — повика я плахо Джини, защото тя още не се беше обърнала. — Как си се представила?
— Не зле — пророни едва чуто Хърмаяни.
— О, пак ли ще скромничиш! — подвикна Рон, отиде с широка крачка и дръпна пергамента от ръката й. — Охоо!… Девет „Изключителен“ и една „Надхвърлящ очакванията“ по защита срещу Черните изкуства. — Той я погледна развеселен, но и отчаян. — Всъщност си разочарована, нали?