Хари се разсмя. Чу до себе си нещо като слаб стон, обърна се и видя, че госпожа Уизли се е втренчила като онемяла в плаката. Устните й мърдаха и изричаха безмълвно „У-НЕ-ООО“.
— Ще ги убият, докато спят! — прошепна тя.
— Не, няма! — отсече Рон, който се кикотеше като Хари. — Супер е!
Двете момчета първи влязоха в магазинчето. Вътре беше пълно с купувачи, Хари не можеше да се добере до рафтовете. Започна да разглежда кашоните, струпани на купчина чак до тавана. Имаше „Кутийки с лъготийки“, които близнаците бяха усъвършенствали през своята последна, недовършена година в „Хогуортс“, направи му впечатление, че най-много се харчат дражетата „Кръв от нослето“, от които беше останал само един смачкан кашон. Имаше поставки с наслагани по тях магически пръчки за забавление — ако човек замахнеше с най-евтините, те се превръщаха в гумени пиленца или в чифт гащи, а най-скъпите те удряха изневиделица по главата или врата. Виждаха се и кутии с три модела пачи пера — самозареждащи се, самопоправящи се и остроумни. В гъмжилото се отвори малко местенце и Хари се промуши при щанда, където цял орляк прехласнати десетинагодишни хлапетии гледаха мъничко дървено човече, което се качваше по стълбите на съвсем истинска бесилка. И човечето, и бесилката бяха сложени върху кутийка, на която пишеше „Палач за многократна употреба — омагьосай го, докато не ти е клъцнал главата!“
— „Патентовани заклинания за сбъднати блянове“…
Хърмаяни беше успяла да се провре при голямата витрина недалеч от щанда и четеше упътване на дъното на една кутия, а върху капака имаше шарена картинка на красиво момче и прехласнато момиче на палубата на пиратски кораб.
— „Едно просто заклинание, и вие ще се озовете в първокачествен, изключително реалистичен половинчасов сбъднат блян, който лесно се вмества в обичайния учебен час и изобщо не може да бъде засечен (понякога обаче се наблюдават странични ефекти като отнесеност и дърдорене на глупости в лека степен). Да не се продава на лица под 16 години.“ Знаеш ли — обърна се Хърмаяни към Хари, — това наистина е изключителна магия!
— За тези думи, Хърмаяни, получаваш една безплатна бройка — заяви глас някъде отзад. Пред тях застана грейналият в усмивка Фред, облечен в цикламена мантия, удивително несъвместима с огнената му коса. — Как си, Хари? — Двамата се ръкуваха. — И какво е станало с окото ти, Хърмаяни?
— Какво, какво, вашият телескоп побойник… — отговори тя натъжена.
— О, майко мила, съвсем го бях забравил! — възкликна Фред. — Дръж…
Извади от джоба си тубичка и й я връчи, тя махна предпазливо капачето и видя вътре гъсто жълто мазило.
— Слагаш си малко и до един час от синината няма и помен — обясни Фред. — Наложи се да намерим добър унищожител на синини, нали проверяваме повечето си изобретения върху самите себе си.
Хърмаяни изглеждаше притеснена.
— Безопасно е, нали?
— Разбира се — увери я той. — Ела, Хари, ще те разведа.
Хари остави Хърмаяни да лекува с мазилото насиненото си око и тръгна след Фред към дъното на магазина, където видя щанд за фокуси с карти и въженца.
— Мъгълски магийки! — обясни щастлив Фред, като ги посочи. — За странни птици като татко, които си падат по разни мъгълски измишльотини. Не печелим много от тях, но иначе се купуват, хората ги смятат за страхотно нововъведение… А, ето го и Джордж!
Близнакът на Фред силно стисна ръката на Хари.
— Развеждаш ли го? Ела отзад, Хари, точно там са големите пари… Само да си посмял да задигнеш нещо, ще ми платиш не само с галеони! — предупреди той един малчуган, който побърза да дръпне ръка от тубичка с етикет „Черни знаци за ядене… Разболяват наред!“.
Джордж дръпна завесата до щанда с мъгълски фокуси и Хари видя второ помещение, което беше по-тъмно и не така пълно с хора. Опаковките на стоките по тези рафтове не биеха толкова на очи.
— Току-що разработихме тази по-сериозна серия — рече Фред. — Получи се много странно…
— Няма да повярваш колко много хора дори на работа в министерството не знаят да направят едно свястно защитно заклинание — продължи Джордж. — Е, не са имали учител като теб, Хари.
— Точно така… измислихме защитни шапки по-скоро като шега. Нахлупваш си я на главата, казваш на някого да те урочаса и му гледаш физиономията, докато заклинанието отскача. Министерството закупи петстотин бройки за целия технически персонал! И продължават да идват огромни поръчки!