— Не мога — рече Малфой. — Трябва да си остане там. Вие само ми кажете какво да правя.
Хари видя как Боргин притеснено прокарва език по устните си.
— Без да съм го видял, мога да кажа, че ще бъде много трудно, дори невъзможно. Не искам да обещавам нищо.
— Така ли! — възкликна Малфой и само от гласа му Хари разбра, че той се хили злобно. — Това тук вероятно ще ви вдъхне повече увереност.
Драко се доближи към Боргин и шкафът го скри от погледите на тримата подслушвачи. Те също се преместиха, но видяха само Боргин, който изглеждаше много уплашен.
— Само да кажете на някого, ще последва възмездие! — закани се Малфой. — Познавате ли Фенрир5 Грейбек6? Той е приятел на семейството, от време на време ще наминава, за да провери дали работите по въпроса.
— Няма нужда…
— Това ще реша аз — отсече Малфой. — Е, тръгвам. И не забравяйте да ми запазите това, ще ми потрябва.
— Защо да не го вземете сега?
— Не, разбира се, че не мога да го взема, дребно глупаво човече, как ще го пренеса по улицата? Просто не го продавайте.
— Разбира се, че няма… уважаеми господине.
Боргин се поклони ниско, както Хари навремето го беше видял да се кланя на Луциус Малфой.
— Нито дума никому, Боргин, включително на майка ми.
— Ама естествено, естествено — прошепна Боргин и отново се поклони.
След миг звънчето над вратата издрънча силно и Малфой наперено излезе от магазина, изглеждаше много доволен от себе си. Мина толкова близо до Хари, Рон и Хърмаяни, че те усетиха как мантията отново се надипля около коленете им. В магазина Боргин стоеше като попарен, мазнишката му усмивка беше изчезнала и изглеждаше разтревожен.
— За какво говореха? — прошепна Рон, както намотаваше разтегателните уши.
— Не знам — отвърна Хари, който трескаво обмисляше. — Иска да му поправят нещо… и да му запазят нещо от стоката… видяхте ли какво посочи, когато каза „това“?
— Не, беше зад шкафа…
— Вие двамата стойте тук — пошушна Хърмаяни.
— Ама какво…
Тя обаче вече се бе навела и беше излязла изпод мантията. Погледна си косата в стъклото и с вирната брадичка влезе в магазина, при което звънчето отново издрънча. Рон и този път припряно навря разтегателните уши под вратата и подаде една от вървите на Хари.
— Здравейте, ужасна сутрин, а? — каза бодро Хърмаяни на Боргин, който не отговори, само я изгледа мнително. Като си тананикаше весело, тя тръгна между всевъзможните предмети. — Тази огърлица продава ли се? — попита момичето, като спря пред една от витринките.
— Ако имате хиляда и петстотин галеона — отговори ледено Боргин.
— О… хм… нямам чак толкова много — рече Хърмаяни и продължи нататък. — А този… този прелестен череп?
— Шестнайсет галеона.
— Значи се продава? Не е запазен, така ли?
Боргин я погледна с присвити очи. Хари изпита гадното усещане, че собственикът знае какво точно цели Хърмаяни. Тя явно също го долови, защото най-неочаквано заряза всякаква предпазливост.
— Работата е там, че… хм… момчето, което току-що беше тук, Драко Малфой де, той ми е приятел… Смятам да му купя подарък за рождения ден и ако си е запазил нещо, в никакъв случай не искам да му взимам същото…
По мнението на Хари версията звучеше като съшита с бели конци и Боргин очевидно си помисли същото.
— Вън! — кресна той. — Махай се оттук!
Хърмаяни не чака да я подканят втори път и следвана по петите от собственика, забърза към изхода. Звънчето издрънча отново, Боргин затръшна вратата и обърна табелата на „Затворено“.
— Е, струваше си да опиташ, макар че го направи доста нескопосано… — отбеляза Рон, докато замяташе отново Хърмаяни с мантията.
— Следващия път ще ми покажеш как се прави, Повелителю на потайностите — тросна се тя.
Рон и Хърмаяни се заяждаха по целия път обратно към „Магийки шегобийки на братя Уизли“, а там бяха принудени да млъкнат, за да се промушат неусетно покрай силно разтревожените госпожа Уизли и Хагрид, които вече бяха забелязали, че ги няма. Навътре в магазина Хари смъкна мантията невидимка, скри я в раницата и отиде при другите двама, които в отговор на обвиненията на госпожа Уизли се кълняха, че през цялото време не са мърдали от задната стаичка и тя просто не е видяла добре.
ГЛАВА СЕДМА
СЛЪГ-КРЪГ
През последната седмица от ваканцията Хари често размишляваше за поведението на Малфой на „Мракон-али“. Онова, което го тревожеше най-много, бе самодоволното изражение по лицето на Драко на излизане от магазина. Каквато и да беше причината за такова щастие, то не вещаеше нищо добро. Хари обаче донякъде се дразнеше, че и Рон, и Хърмаяни не проявяват чак такова любопитство към деянията на Малфой — няколко дни по-късно вече им беше скучно да ги обсъждат.
5
Фенрир — в скандинавската митология огромният вълк, син на Локи, който според преданието трябва да погълне върховния бог Один, а след това и слънцето. — Б.пр.