— Те са ми приятели — хладно отсече Хари.
— О, така ли! — Момичето доста се изненада. — О! Добре тогава.
Тя излезе и плъзна вратата след себе си.
— Хората очакват да имаш по-готини приятели от нас — отбеляза Луна, като за пореден път прояви склонността си към притесняваща откровеност.
— Вие сте си готини! — възрази Хари. — Никой от тях не е бил в министерството. Никой не се е сражавал заедно с мен.
— Много си мил! — грейна Луна, а после намести незримогледа по-нагоре на носа си и се зае да чете „Дрънкало“.
— Ние обаче не се опълчихме срещу него — напомни Невил, след като изникна изпод седалката с валма прах по косата и примирения Тревър в ръка. — А ти го направи. Да беше чул баба ми! „Този Хари Потър е по-сърцат от всички в Министерството на магията накуп!“ Би дала всичко ти да си й внук…
Хари се засмя притеснено и при първа възможност смени темата — заговори за резултатите от СОВА. Докато Невил му съобщаваше оценките си и умуваше дали ще му разрешат да запише трансфигурация и за ТРИТОН, въпреки че е получил само „Приемлив“, Хари го наблюдаваше, без да го слуша.
Точно като и неговото, детството на Невил е било помрачено от Волдемор, той обаче и не подозираше колко са близки съдбите им. Пророчеството можеше да се отнася и за единия, и за другия, но по неведоми причини Волдемор беше решил, че в него се говори за Хари.
Ако Волдемор беше избрал Невил, сега именно той щеше да седи срещу Хари с мълниевиден белег и бремето на пророчеството… Но дали наистина беше така? Дали майката на Невил е щяла да умре, за да го спаси, както Лили беше загинала заради Хари? То се знае, че е щяла да умре… Но ако е била лишена от възможността да застане между сина си и Волдемор? Дали в такъв случай изобщо щеше да има „Избран“? Дали щеше да има празно място там, където сега седеше Невил, и Хари без белег на сбогуване щеше да бъде целунат от собствената си майка, а не от майката на Рон?
— Добре ли си, Хари? Изглеждаш странно — рече Невил.
Хари трепна.
— Извинявай… аз…
— Да не са те нападнали хапливите бързобла̀ци? — попита състрадателно Луна, като го погледна през огромните разноцветни очила.
— Кои да са ме нападнали?
— Хапливите бързоблаци… те са невидими, летят си и ти влизат през ушите, а после мозъкът ти се скашква — обясни тя. — Стори ми се, че току-що един се стрелна покрай мен.
Тя замаха с ръце, сякаш гонеше огромни невидими мухи. Хари и Невил се спогледаха и побързаха да заговорят за куидич.
Времето навън беше точно толкова капризно, както през цялото лято: ту навлизаха в мразовита мъгла, ту под слабо слънце, блеснало от ясното небе. Именно през един такъв промеждутък, когато слънцето се виждаше почти над тях, в купето най-после влязоха Рон и Хърмаяни.
— Кога най-сетне ще дойде количката с обяда, умирам от глад! — обяви въжделено Рон, после се свлече тежко на седалката до Хари и си потърка корема. — Здрасти, Невил, здрасти, Луна! Знаете ли — добави той, извърнат към Хари, — Малфой не дойде да дежури като префект. Седи си в купето заедно с другите слидеринци, видяхме го, докато минавахме.
Хари изправи гръб и сякаш наостри уши. Малфой не беше от хората, които ще пропуснат възможността да покажат властта си като префекти, и цялата предишна година той на воля бе злоупотребявал с нея.
— Какво направи, като ви видя?
— Каквото прави обикновено — отговори безразлично Рон и показа неприличен жест с ръка. — Не е в негов стил… Е, това тук може да се очаква от него — повтори той жеста, — но защо не обикаля по коридорите и не тероризира зайците?
— Нямам представа — отвърна Хари, обаче мозъкът му работеше на пълни обороти.
Дали Малфой нямаше по-важни дела, за които да мисли, отколкото да ходи и да тормози по-малките ученици?
— Може би предпочита Отряда за бързо реагиране към великата инквизиторка и след него дежурството като префект му се струва умряла работа — предположи Хърмаяни.
— Едва ли — възрази Хари. — Според мен той…
Но преди да изложи теорията си, вратата на купето се плъзна отново и вътре влезе задъхана третокурсничка.
— Пратиха ме да донеса тези неща на Невил Лонгботъм и на Хари П-потър — заекна тя и се изчерви, когато погледът й срещна очите на Хари.
Държеше два пергаментови свитъка, прихванати с лилави панделки. Озадачени, Хари и Невил ги взеха, а момичето с препъване излезе в коридора.