Малфой се изправи рязко, като изтика встрани ръката на Панси.
— Поканил е Лонгботъм?
— Предполагам, щом и той беше там — равнодушно потвърди Забини.
— С какво тоя Лонгботъм е привлякъл интереса на Слъгхорн?
Другото момче сви рамене.
— И Потър, ненагледния Потър, дядката явно е искал да види отблизо „Избрания“ — изхили се злобно Малфой. — Но малката Уизли! Какво толкова е видял в нея?
— Много момчета я харесват — напомни Панси и погледна с крайчеца на окото Малфой да види как ще реагира. — Дори ти смяташ, че е хубава, нали, Блейз, а всички знаем, че на теб не може да ти се угоди.
— Както и да изглежда, и с пръст не бих докоснал мръсна родоотстъпница като нея — отсече ледено Забини, а Панси очевидно остана доволна.
Малфой отново се отпусна върху коленете й и й разреши да продължи с галенето на косата му.
— Съжалявам го тоя Слъгхорн! Може би е започнал да изкуфява. Срам, баща ми винаги е твърдял, че навремето Слъгхорн е бил добър магьосник. Татко му е бил нещо като любимец. Слъгхорн сигурно не е разбрал, че и аз съм във влака, или пък…
— На твое място нямаше да разчитам на покана — вметна Забини. — Когато влязох при Слъгхорн, той ме попита за бащата на Нот. Явно са стари приятели, но щом разбра, че са го заловили в министерството, му стана много неприятно, а Нот не получи покана. Мен ако питаш, дядката не иска да си има вземане-даване със смъртожадни.
Малфой изглеждаше ядосан, но все пак се насили да се ухили изключително злобно.
— На кой ли му пука какво иска Слъгхорн! Кой е той всъщност, като се замислиш! Някакъв тъп учител — прозя се той показно. — Догодина може изобщо да не съм в „Хогуортс“, много важно, че не ме харесва някакво тлъсто дърто бивше величие!
— Как така догодина може и да не си в „Хогуортс“? — попита възмутена Панси, която моментално беше спряла да го гали.
— Е, човек никога не знае — отвърна Малфой с едва забележима ехидна усмивчица. — Може пък да се заема с по-големи и по-важни дела.
Сърцето на Хари, който се беше свил под мантията невидимка на рафта за багажа, забумка ускорено. Какво ли щяха да кажат за това Рон и Хърмаяни? Краб и Гойл бяха зяпнали Малфой, явно нямаха и най-малка представа, че той възнамерява да се заеме с по-големи и по-важни дела. Дори Забини беше допуснал високомерното му изражение да бъде помрачено от любопитство. Панси, която изглеждаше онемяла от учудване, отново се зае да милва Малфой по косата.
— Какво имаш предвид — с него ли?
Малфой сви рамене.
— Мама настоява първо да завърша, но напоследък лично на мен това не ми се струва чак толкова важно. Мисля си… когато Черния лорд победи, едва ли ще обръща внимание кой колко изпита за СОВА и ТРИТОН е взел. Няма, разбира се… Само ще гледа как си му служил и дали си му останал верен.
— И ти смяташ, че ще успееш да направиш нещо за него? — попита с изпепеляващо ехидство Забини. — На шестнайсет години, още незавършил училище!
— Нали току-що ти обясних! Може би на него му е все едно дали съм завършил училище. Може би за онова, което ми възлага, не е нужно да си завършил — тихо завърши Малфой.
Краб и Гойл седяха с отворени усти точно като страшилищата по водоливниците. Панси зяпна Малфой, сякаш за пръв път се натъква на нещо, което да й вдъхва такова страхопочитание.
— Вече виждам „Хогуортс“ — оповести след малко Малфой, доволен от впечатлението, което е направил, и посочи притъмнелия прозорец. — Хайде да си слагаме мантиите.
Хари се беше вторачил в Малфой и не забеляза кога Гойл се е пресегнал да си свали куфара — дръпна го рязко и той силно удари Хари отстрани по главата, който неволно изпъшка от болка, а Малфой се свъси и се извърна към поставката за багажа.
Хари не се страхуваше от него, но никак не му се искаше да бъде разкрит под мантията невидимка от цяло купе враждебно настроени слидеринци. Със сълзи в очите и туптяща от болка глава той извади магическата пръчка, като внимаваше да не размести мантията, и затаи дъх в готовност. За негово облекчение Малфой изглежда реши, че само му се е сторило: сложи си като другите училищната мантия, заключи куфара си и когато влакът намали скоростта и запъпли, с олюляване пристегна около врата си ново дебело пътно наметало.
Хари видя, че коридорите отново се пълнят, и си каза обнадежден, че Рон и Хърмаяни ще свалят на перона и неговия багаж: не можеше да мръдне преди да се опразни купето. Накрая експресът се разтресе за последно и спря. Гойл плъзна рязко вратата и я отвори, после грубо си запроправя път през гъмжилото второкурсници, а Краб и Забини тръгнаха след него.