Студеният вечерен въздух подейства успокоително на туптящия му нос. Тонкс го наблюдаваше, а той беше ядосан и смутен, че са го открили в такова смешно положение. Младата жена му върна мълком мантията невидимка.
— Кой го направи?
— Драко Малфой — отговори горчиво Хари. — Благодаря за… ами за…
— Не се притеснявай — рече Тонкс, без да се усмихва. Доколкото Хари можеше да види в тъмното, тя пак си беше с мишата коса и изглеждаше нещастна точно както при последната им среща в „Хралупата“. — Ако стоиш мирен, мога да ти пооправя носа.
Хари не се възрадва особено на предложението й — смяташе да посети старшата сестра Мадам Помфри, в чиито лечителски умения вярваше малко повече, но му се стори грубо да го изрече на глас, затова застина и затвори очи.
— Епискей!8 — каза Тонкс.
Хари усети как носът му става много горещ, после много студен. Вдигна ръка и го пипна предпазливо. Май беше възстановен.
— Много благодаря!
— А сега си сложи мантията невидимка и да вървим в училището — подкани все така без усмивка младата жена.
Хари отново се заметна с мантията, а Тонкс замахна с магическата си пръчка: от нея се изстреля огромно сребристо четириного същество, което препусна в мрака.
— Това Покровител ли беше? — попита Хари, който беше виждал, че и Дъмбълдор праща по този начин съобщения.
— Да, предупреждавам в замъка, че си с мен, да не се тревожат. Хайде, да не губим време!
Поеха по пътя към училището.
— Как ме намери?
— Забелязах, че не си слязъл от влака, знаех, че мантията невидимка е у теб, и реших, че по някаква причина си се скрил. Когато забелязах спуснатите щори на купето, си помислих — я да проверя тук.
— Но какво всъщност правиш на гарата? — учуди се Хари.
— Командирована съм в Хогсмийд за подсилена охрана на училището.
— Само ти ли си командирована, или…
— Не, с мен са Праудфут, Савидж и Долиш.
— Кой Долиш, аврорът, когото Дъмбълдор атакува миналата година?
— Същият.
Те вървяха неотклонно по тъмния безлюден път по следите, току-що оставени от файтоните. Хари погледна изпод мантията встрани към Тонкс. Миналата година тя беше любопитна (дори понякога ставаше досадна), смееше се с лекота, пускаше шеги. Сега изглеждаше по-стара, много по-сериозна и решителна. Дали това беше последица от случилото се в министерството? Хари си помисли смутен, че Хърмаяни вероятно би му препоръчала да каже на Тонкс нещо утешително за Сириус, че тя няма никаква вина, но не намери сили да го стори. Изобщо не я винеше за смъртта на Сириус — Тонкс беше точно толкова виновна, колкото и всички останали (и много по-малко от самия Хари), но той предпочиташе да не отваря дума за Сириус, ако можеше да го избегне. И така, двамата продължиха да вървят в студената вечер, без да продумват, само дългото наметало на Тонкс шептеше по земята след тях.
Хари винаги беше пътувал от гарата на Хогсмийд до училището с файтон и не бе и подозирал колко далеч е „Хогуортс“. Накрая видя с голямо облекчение високите колони от двете страни на портата, увенчани с крилати глигани. Беше му студено, беше гладен и изгаряше от нетърпение да се раздели с тази нова мрачна Тонкс. Но когато посегна да бутне портата и да я отвори, установи, че тя е прихваната с верига и е заключена.
— Алохомора! — извика уверено, като насочи магическата пръчка към катинара, ала не се случи нищо.
— Тук не действа — обясни Тонкс. — Лично Дъмбълдор е направил магия на портата.
Хари се огледа.
— Бих могъл да се прекача през зида — предложи той.
— Не, няма да успееш — отсече жената. — Навсякъде по него има заклинания срещу неканени гости. Това лято охраната е подсилена стократно.
— В такъв случай вероятно ще се наложи да пренощувам тук отвън и да изчакам сутринта — рече Хари, вече ядосан, задето Тонкс не му помага.
— Някой идва да те вземе — съобщи тя. — Виж!
В подножието на замъка в далечината подскачаше светлинка на фенер.
Хари много се зарадва, дори усети, че е готов да изтърпи хрипливите забележки на Филч за закъснението и сумтенето му, че може и да се научи да бъде точен, ако редовно бъде подлаган на наказания и закачван на вериги. Чак когато яркожълтата светлина беше на три метра от тях и Хари беше смъкнал мантията невидимка, за да го забележат, той разпозна в пристъп на силна ненавист осветения гърбав нос и дългата черна мазна коса на Сивиръс Снейп.