— Дребна работа — каза той нехайно. — А сега… добре дошли на новите ни ученици, а на старите — добре сте се завърнали! Чака ви още една година магическо обучение…
— Ръката му беше в това състояние и когато го видях през лятото — прошепна Хари на Хърмаяни. — Мислех, че вече я е изцерил… или пък Мадам Помфри.
— Прилича на мъртва — отбеляза с изражение на погнуса Хърмаяни. — Но има рани, които не можеш да изцериш… от стари проклятия… както и отрови, за които няма противоотрова…
— … А господин Филч, нашият пазач, ме помоли да ви предам, че има категорична забрана върху всички шеговити неща, закупени в магазин на име „Магийките шегобийки на братя Уизли“. Който желае да се включи в куидичния отбор на своя дом, както и досега трябва да се запише при ръководителя на дома. Търсим и куидични коментатори, които също трябва да се явят при ръководителите. Тази година имаме удоволствието да посрещнем нов член на преподавателския състав. Професор Слъгхорн… — Слъгхорн се изправи с гола глава, блеснала в светлината на свещите, и с увиснало под жилетката шкембе, което хвърляше сянка върху масата отдолу. — Професор Слъгхорн е бивш мой колега, който се съгласи да се върне на някогашната си длъжност като учител по отвари.
— По отвари ли?
— По отвари?
Думата екна из цялата зала, всички се питаха дали са чули правилно.
— По отвари? — възкликнаха в един глас Рон и Хърмаяни и се извърнаха към Хари. — Но нали каза, че…
— А професор Снейп — продължи Дъмбълдор вече по-високо, за да надвика шушукането, — ще поеме длъжността учител по защита срещу Черните изкуства.
— Не! — ахна Хари толкова силно, че доста глави се извърнаха към него.
Но той не забеляза — беше се втренчил вбесен към преподавателската маса. Как беше възможно да дадат след толкова време на Снейп защитата срещу Черните изкуства? Нали от години се знаеше, че Дъмбълдор отказва да му я повери?
— Но, Хари, нали каза, че Слъгхорн ще ни преподава по защита! — учуди се Хърмаяни.
— Така си мислех — обясни той и се помъчи да си спомни дали Дъмбълдор наистина му го е казвал, но май не се сещаше директорът да е уточнявал какво ще преподава Слъгхорн.
Щом чу името си, Снейп, който седеше вдясно от Дъмбълдор, не се изправи, а само вдигна ръка, за да благодари лениво за ръкоплясканията откъм масата на слидеринци. Хари обаче беше сигурен, че върху толкова омразното му лице е изписан триумф.
— Е, в това има и нещо хубаво — заяви той яростно. — До края на годината Снейп ще се махне.
— Как така ще се махне? — изненада се Рон.
— Длъжността е омагьосана. Никой не се задържа на нея повече от година… Куиръл дори умря, докато преподаваше предмета. Лично аз ще стискам палци да има втора смърт…
— Хари! — укори го стъписана Хърмаяни.
— В края на годината той може просто да се върне да преподава отвари — благоразумно отбеляза Рон. — Тоя Слъгхорн може и да не иска да се задържа за дълго, с Муди нали така стана.
Дъмбълдор се прокашля. Хари, Рон и Хърмаяни не бяха единствените, които си говореха — цялата зала се беше взривила, всички обсъждаха, че Снейп най-сетне е постигнал най-съкровената си мечта. Дъмбълдор изглежда не отдаваше чак такова значение на сензационната новина, която току-що бе оповестил, и не каза нищо повече за назначенията, само изчака още няколко секунди да настъпи пълна тишина и продължи:
— И така, както всички в залата знаете, Лорд Волдемор и последователите му отново се въздигнаха и набират мощ.
Докато той говореше, всеобщото мълчание сякаш ставаше все по-напрегнато. Хари се поизвърна към Малфой. Той изобщо не гледаше Дъмбълдор и си играеше с вилицата — беше насочил към нея магическата си пръчка и наблюдаваше как тя се носи във въздуха, сякаш думите на директора бяха недостойни за вниманието му.
— Едва ли мога да изразя с думи колко опасно е положението в момента и колко трябва да внимаваме всички ние в „Хогуортс“, за да бъдем и занапред в безопасност. През лятото магическата охрана на замъка беше подсилена, сега сме защитени с нови, по-надеждни средства, въпреки това обаче в никакъв случай не бива да допускаме немарливост от страна на който и да било ученик или член на преподавателския състав и обслужващия персонал. Ето защо ви призовавам да спазвате всички мерки за сигурност, наложени от учителите, колкото и досадно да ви се струва, особено правилото след вечерния час да не ставате от леглата. Умолявам ви, ако забележите във или извън замъка нещо необичайно или подозрително, незабавно уведомете някого от преподавателите. Убеден съм, че както винаги, ще се държите така, че да не излагате себе си и другите на никакви опасности. — Сините очи на Дъмбълдор се плъзнаха по учениците, преди той да се усмихне отново. — Но сега, както вероятно се надявате, ви чакат топлите удобни легла, защото за вас най-важно е да си починете добре преди часовете утре. Затова нека си пожелаем „лека нощ“. Раз, два, три!