Хари се вторачи в Снейп. Едно беше да се отнасяш към Черните изкуства с уважение, като към опасен враг, съвсем друго — да говориш за тях като Снейп с нежна гальовност в гласа.
— Ето защо — допълни малко по-високо преподавателят, — когато се защитавате срещу Черните изкуства, трябва да проявявате гъвкавост и изобретателност, каквито са самите изкуства, които се стремите да победите. Тези картини — той посочи няколко от изображенията, докато ги подминаваше, — дават сравнително добра представа какво се случва с хора, към които е било насочено проклятието Круциатус (Снейп махна с ръка към пищяща от болка вълшебница), които са усетили целувката на диментор (магьосник с изцъклени очи, свит на кълбо до стената) или са разлютили инферий (кървава пихтия на земята).
— Значи все пак някой е виждал инферий — пискливо се обади Парвати Патил. — Сигурно ли е, че той ги използва?
— В миналото Черния лорд е използвал инферии — потвърди Снейп, — следователно трябва да сте наясно, че може да го направи отново. А сега… — Той тръгна от другия край на кабинета към катедрата, а класът отново го загледа как върви с развята зад него черна мантия. — Вие, струва ми се, сте абсолютно начинаещи в прилагането на безсловесни магии, нали? Какво е тяхното предимство?
Ръката на Хърмаяни се стрелна във въздуха. Снейп плъзна бавно поглед към всички останали, за да се убеди, че няма избор, и чак тогава отсече:
— Чудесно… госпожице Грейнджър?
— Противникът не се досеща каква точно магия ще приложиш и това ти дава предимство със стотна от секундата — каза Хърмаяни.
— Отговорът повтаря почти дума по дума „Класически заклинания за шести курс“ — отбеляза презрително Снейп (а Малфой се изсмя в ъгъла), — но като цяло е верен. Да, онези, които се престрашават да приложат магия, без да крещят заклинания, печелят предимството на изненадата. Не всички магьосници го умеят, разбира се, това е въпрос на съсредоточаване и на силен ум, каквито при някои липсват — подметна той и още веднъж злобно изгледа Хари.
Момчето знаеше, че Снейп си е спомнил за ужасните им уроци по оклумантика от миналата година. Въпреки това не сведе очи и издържа на погледа му.
— А сега се разделете по двойки — продължи преподавателят. — Единият да се опита да омагьоса другия, без да говори. А вторият ще се опита да отбие магията също без думи. Започвайте.
Снейп не знаеше, че миналата година Хари бе показал най-малко на половината клас (на всички от ВОДА) как да прилагат защитното заклинание. Никой обаче не беше правил досега безсловесна магия. Последва доста сериозно шикалкавене: мнозина просто казваха заклинанията шепнешком, а не на глас. То се знае, само след десет минути Хърмаяни вече беше успяла да отблъсне кракожелиращото заклинание на Невил, без да изрича и дума — постижение, за което един разумен учител безспорно би дал на „Грифиндор“ двайсет точки, както горчиво си помисли Хари. Снейп обаче не обърна внимание. Докато учениците се упражняваха, той сновеше шеметно между тях и както обикновено, заприлича на огромен прилеп, а по едно време поспря да види как Хари и Рон се мъчат да изпълнят задачата.
Рон, който би трябвало да омагьоса Хари, беше станал морав в лицето и беше стиснал силно устни, само и само да не се поддаде на изкушението и да изрече на глас заклинанието. Хари беше вдигнал магическата си пръчка и чакаше като на тръни, за да отблъсне заклинанието, което очевидно нямаше да го връхлети никога.
— Пълна скръб си, Уизли! — подметна след малко Снейп. — Виж… дай да ти покажа…
Той обърна магическата си пръчка към Хари толкова бързо, че момчето реагира инстинктивно — забрави всяка мисъл за безсловесни заклинания и изкрещя:
— Протего!
Защитното му заклинание беше много силно и извади от равновесие Снейп, който залитна и се удари в един от чиновете. Целият клас се обърна да го види как се изправя смръщен.
— Не помниш ли какво казах, Потър, в момента упражняваме безсловесни заклинания!
— Да, помня — потвърди сковано Хари.
— Да, сър!