— Да, сър — потвърди момчето.
— Е, госпожице Грейнджър, получаваш двайсет напълно заслужени точки за „Грифиндор“ — оповести сърдечно преподавателят.
Малфой погледна така, сякаш Хърмаяни пак го е фраснала по лицето. Тя се извърна грейнала към Хари и прошепна:
— Наистина ли си му казал, че съм най-добрата в курса? О, Хари!
— Е, какво толкова е направил? — изшушука Рон, който неясно защо изглежда се подразни. — Ти наистина си най-добрата в курса… Ако Слъгхорн беше попитал мен, и аз щях да му го кажа.
Хърмаяни се усмихна, но показа с ръка „тихо“, за да чуят какво още им обяснява Слъгхорн. Рон продължи да се муси.
— Амортенцията всъщност не поражда любов, разбира се. Невъзможно е да произведеш или да имитираш любов. Не, тя просто причинява силно увлечение и обсебеност. Това сигурно е най-опасната и мощна отвара в кабинета… О, да! — отсече той и кимна сериозно на Малфой и Нот, които се хилеха невярващо. — Когато преживеете това, което аз съм преживял, няма да подценявате силата на обсебващата любов… А сега е време да се заемем с работа — заяви преподавателят.
— Професоре, не ни казахте какво има в този котел тук — обади се Ърни Макмилън и посочи черното котле върху катедрата.
Отварата вътре се плискаше весело: беше с цвят на разтопено злато и над повърхността като златни рибки подскачаха едри капки, навън обаче не падаше и грам.
— Охо! — подвикна отново Слъгхорн. Хари беше сигурен, че той изобщо не е забравил отварата, а само е чакал да го попитат, за да бъде по-зрелищно. — Да. Това тук. Е, дами и господа, това е една твърде любопитна отварка на име Феликс Фелицис13. Предполагам — рече той, като се извърна с усмивка към Хърмаяни, която беше ахнала, — че госпожица Грейнджър знае как действа Феликс Фелицис.
— Това е течен късмет! — отговори тя развълнувано. — С нея преуспяваш.
Всички като че ли поизправиха гръб. Сега единственото, което Хари виждаше от Малфой, беше зализаната му руса коса, защото слидеринецът най-после слушаше внимателно и съсредоточено Слъгхорн.
— Точно така, получаваш още десет точки за „Грифиндор“. Да, този Феликс Фелицис е твърде любопитна отварка — повтори преподавателят. — Отчайващо трудна за правене и пагубна, ако объркаш нещо. Но ако я приготвите правилно, както е в нашия случай тук, ще установите, че всичките ви начинания се увенчават с успех… поне докато отварата действа.
— Защо хората не я пият през цялото време? — попита Тери Бут въодушевено.
— Защото ако се прекали с дозата, отварата причинява главозамайване, безразсъдство и опасна самонадеяност — обясни Слъгхорн. — Нали знаете, много хубаво не е на хубаво… в големи количества е силно отровна. Но ако се взима с мярка и много рядко…
— Вие, професоре, пил ли сте някога? — попита страшно заинтригуван Майкъл Корнър.
— Два пъти през живота си — призна Слъгхорн. — Веднъж, когато бях на двайсет и четири години, и веднъж на петдесет и седем. Две супени лъжици на закуска. Два съвършени дни.
Той се загледа замечтано в далечината. Хари си помисли, че дори Слъгхорн да се преструва, добре го прави.
— Именно това ще предложа като награда на този урок — оповести преподавателят, след като отново „се върна на земята“. Настана мълчание, в което всяко бълбукане и гъргорене на отварите наоколо сякаш се усилиха десетократно. — Едно малко шишенце от Феликс Фелицис — продължи Слъгхорн, като извади от джоба си мъничка стъклена бутилчица и я показа на всички. — Достатъчно за дванайсет часа щастие и късмет. От изгрев до залез слънце ще ви върви във всичко, с което се заемете. Но трябва да ви предупредя, че Феликс Фелицис е от забранените при организирани надпревари вещества… например на спортни състезания, изпити или избори. Ето защо победителят трябва да го взима само в обикновен ден… и ще види как обикновеният ден става изключителен! И така — неочаквано се разбърза Слъгхорн, — какво трябва да направите, за да спечелите лелеяната награда? Отгърнете „Отвари за напреднали“ на десета страница. Остава ни малко повече от час — предостатъчно време за приличен опит да направите лекарството на Живата смърт. Знам, по-сложно е от всичко, което сте пробвали досега, и не очаквам от никого съвършена отвара. Който се справи най-добре, ще спечели този малък Феликс тук. Започвайте!
Всички притеглиха със стържене котлите към себе си и започнаха да добавят със силно тракане тежести към везните, но никой не казваше и дума. Съсредоточеното внимание в стаята беше почти осезаемо. Хари забеляза, че Малфой трескаво разлиства учебника си. Не можеше да бъде по-ясно, че наистина много иска този щастлив ден.
13
От „felix“ (лат.) — „щастлив“, „благополучен“, и „felicis“ — друго склонение на същата дума. — Б.пр.