Хари се наведе бързо над оръфания учебник, с който Слъгхорн му беше услужил. Ядоса се, като видя, че предишният собственик е драскал безразборно навсякъде по страниците и полетата са точно толкова черни, както печатният текст. Надвеси се да разчете съставките (дори тук предишният притежател беше изказвал мнения и беше задрасквал едно или друго), после забърза към шкафа, за да вземе необходимото. Стрелна се обратно към котела си и забеляза, че Малфой кълца възможно най-бързо корените от валериана.
Всички гледаха какво правят останалите в класа: предимството, но и недостатъкът на тези часове беше, че е трудно да скриеш от другите какво правиш. След десет минути цялото помещение бе пълно със синкав дим. Хърмаяни, разбира се, като че ли беше напреднала най-много. Отварата й вече приличаше на „гладка течност с цвят на френско грозде“, посочена като съвършения междинен стадий.
След като накълца коренчетата, Хари отново се надвеси ниско над учебника. Наистина си беше много дразнещо да се мъчиш да разчетеш обясненията под всички тия тъпи драсканици на предишния собственик, който по някаква причина си беше позволил да оспори, че сънотворното бобче от сопофор трябва да се среже, и бе вписал друго напътствие:
„Ако го натиснеш с плоската страна на сребърен нож, пуска повече сок, отколкото ако го срежеш“
— Струва ми се, сър, че сте познавал дядо ми Абраксас Малфой.
Хари вдигна очи — Слъгхорн тъкмо минаваше покрай масата на слидеринци.
— Да — потвърди той, без да поглежда Драко, — моите съболезнования, научих за смъртта му, макар че, разбира се, можеше да се очаква, змейска шарка на тия години…
И продължи нататък. Хари се ухили и отново се наведе над котела. Знаеше, че Малфой е очаквал Слъгхорн да се отнесе с него както с Хари или Забини, дори може би се е надявал да го покровителства, както правеше Снейп. Но за да спечели шишенцето Феликс Фелицис, очевидно щеше да му се наложи да се осланя единствено на дарбите си.
Оказа се, че шушулката се реже много трудно. Хари се обърна към Хърмаяни.
— Ще ми услужиш ли със сребърното ножче?
Тя кимна нетърпеливо, без да сваля очи от отварата, която още си беше наситеноморава, макар че според учебника вече би трябвало да е станала светлолилава.
Хари натисна бобчето с плоската страна на ножа. За негово изумление тя за миг пусна толкова много сок, че той се почуди как се е побрал в тази спаружена шушулка. Изля го припряно в котела и смаян видя, че отварата му тутакси стана светлолилава, точно както беше описана в учебника.
От раздразнението му срещу предишния собственик не остана и следа и той се взря с присвити очи в следващия ред от напътствията. В учебника се казваше, че трябва да бърка в посока, обратна на часовниковата стрелка, докато отварата стане бистра като вода. Според добавката от предишния собственик обаче на всеки седем пъти в посока, обратна на часовниковата стрелка, Хари трябваше да бърка веднъж по посока на часовниковата стрелка. Дали някогашният ученик беше прав и за това?
Хари разбърка обратно на часовниковата стрелка, затаи дъх и после обърна посоката. Резултатът беше мигновен. Отварата стана възможно най-бледорозова.
— Как го правиш? — учуди се Хърмаяни, която беше почервеняла, а косата й бухваше все повече и повече от изпаренията, виещи се над котела й — отварата й още си беше решително морава.
— Разбъркай веднъж по посока на часовниковата стрелка…
— Не, не, в учебника пише да бъркам все в обратната посока! — тросна се тя.
Хари сви рамене и продължи, както си знаеше. Седем пъти обратно на часовниковата стрелка, веднъж по посока на часовниковата стрелка, изчакваш… Седем пъти обратно на часовниковата стрелка, веднъж по посока на часовниковата стрелка…
От другата страна на масата Рон не спираше да ругае тихо: отварата му приличаше на втечнен сладник. Хари се огледа. Доколкото можеше да види, ничия отвара не беше избледняла колкото неговата. Почувства се неописуемо щастлив — нещо, което със сигурност до този миг не му се беше случвало никога в това подземие.
— А времето… изтече! — провикна се Слъгхорн. — Спрете да бъркате, моля!
Тръгна бавно между масите, като надзърташе в котлите. Не казваше нищо, само от време на време разбъркваше отварите или ги помирисваше. Накрая стигна до масата на Хари, Рон, Хърмаяни и Ърни. Усмихна се тъжно при вида на отварата в котела на Рон, която приличаше на катран. Доближи се до морскосиньото творение на Ърни. Кимна одобрително, след като разгледа отварата на Хърмаяни. А щом видя какво има в котела на Хари, по лицето му се изписаха неверие и задоволство.