— Безспорният победител! — оповести той на всички в подземието. — Отлично, отлично, Хари! Господи, очевидно е, че си наследил дарбата на майка си! Тя… Лили де, имаше лека ръка за отвари! Ето, ето, вземи… както съм обещал, шишенцето Феликс Фелицис, и да го употребиш добре!
Хари пъхна бутилчицата златиста течност във вътрешния си джоб и усети странно съчетание между злорадство при ядните погледи на слидеринци и вина заради разочарованието, изписано на лицето на Хърмаяни. Рон изглеждаше направо като онемял.
— Как го направи? — пошушна той на Хари, когато си тръгнаха от подземието.
— Сигурно съм имал късмет — отговори Хари, защото Малфой беше съвсем наблизо и можеше да го чуе.
Но след като седнаха на безопасно разстояние за вечеря на масата на „Грифиндор“, той им каза. С всяка дума, която изричаше, лицето на Хърмаяни все повече заприличваше на камък.
— Ти какво си мислиш, че съм измамник ли? — завърши Хари, потиснат от изражението й.
— Е, не си го постигнал сам, нали? — рече тя сковано.
— Просто е спазвал напътствия, различни от нашите — защити го Рон. — Можело е да се издъни с гръм и трясък. Но е рискувал и беше възнаграден. — Той въздъхна тежко. — Слъгхорн можеше да даде на мен този учебник, но не — аз получих екземпляр, в който никой нищо не е написал. Ако се съди от вида на петдесет и втора страница, все пак някой е успял да се издрайфа отгоре, но…
— Я чакайте! — проехтя глас до лявото ухо на Хари и той внезапно долови повея на цветно ухание, каквото беше усетил и в подземието на Слъгхорн. Обърна се и видя Джини. — Правилно ли чух? Спазваш указания, които някой е написал в някакъв учебник, така ли, Хари?
Изглеждаше разтревожена и ядосана. Хари веднага се досети какво й е минало през ума.
— Няма страшно — увери я той, като сниши глас. — Това все пак не е дневникът на Риддъл. Това е някакъв си стар учебник, в който някой е драскал.
— Но ти спазваш каквото е казал, нали?
— Просто опитах едно-две от нещата, които е написал в полето, наистина няма нищо странно, Джини…
— Тя е права — прекъсна го Хърмаяни, която веднага се беше окопитила. — Длъжни сме да проверим да няма нещо гнило. Тези странни напътствия, знае ли човек…
— Ей! — възмути се Хари, когато тя издърпа от чантата му учебника по отвари за напреднали и вдигна магическата си пръчка.
— Специалис ревелио!14 — изрече Хърмаяни и кратко чукна по корицата.
Не се случи нищо. Учебникът продължи да си лежи там — стар, захабен и опърпан.
— Приключи ли? — сопна се ядосано Хари. — Или искаш да изчакаме и да видим дали няма да направи няколко задни салта?
— Изглежда безобиден — отсъди Хърмаяни, която продължаваше да гледа книгата с подозрение. — Наистина прилича на най-обикновен учебник.
— Чудесно. Тогава си го прибирам — оповести Хари и го грабна от масата, той обаче се изплъзна от ръката му и се приземи на пода.
Никой не гледаше. Хари се наведе да вдигне учебника и забеляза на задната корица нещо, написано със същия ситен сбит почерк като указанията, с които беше спечелил шишенцето Феликс Фелицис, вече скрито на сигурно място в чифт чорапи в куфара му.
УЧЕБНИКЪТ ПРИНАДЛЕЖИ НА НЕЧИСТОКРЪВНИЯ ПРИНЦ
ГЛАВА ДЕСЕТА
КЪЩАТА НА ГОНТ15
В часовете по отвари до края на седмицата Хари продължи да следва указанията на Нечистокръвния принц, когато те се разминаваха с обяснението на Либациус Боридж, и като резултат на четвъртия урок Слъгхорн вече превъзнасяше способностите му и все повтаряше, че рядко е имал ученик с такива дарби. Рон и Хърмаяни не се радваха особено. Хари беше предложил да им услужи с учебника, но Рон се затрудняваше повече от него в разчитането на почерка, а не вървеше постоянно да моли Хари да му чете на глас — щеше да събуди подозрения. Междувременно Хърмаяни решително се придържаше към онова, което наричаше „официални“ напътствия, но ставаше все по-кисела, тъй като резултатите от тях не бяха така добри, както от съветите на Принца.
Хари се питаше някак между другото кой ли е бил този Нечистокръвен принц. Даваха им толкова много домашни, че той нямаше възможност да изчете от кора до кора екземпляра на „Отвари за напреднали“. Все пак успя да го прегледа и установи, че почти няма страница, където Принца да не си е водил записки, и при това не всички бележки бяха свързани с отварите. Тук-там се срещаха и указания за нещо, което наподобяваше заклинания — Принца навярно ги беше сътворил сам.
— Или сама — поправи го раздразнено Хърмаяни, когато в събота вечерта го чу в общата стая да показва някои от тях на Рон. — Може да е било момиче. Според мен почеркът е по-скоро момичешки, отколкото момчешки.