— Нарциса! — рече той пискливо. — И Белатрикс! Колко очарователно…
— Опаш ще ни донесе нещо за пиене, ако пожелаете, разбира се — каза Снейп. — И после ще се върне в стаята си.
Опаш трепна, сякаш домакинът го беше замерил с нещо.
— Не съм ти слуга! — изписка той, като избягваше погледа на Снейп.
— Така ли? Бях останал с впечатлението, че Черния лорд те е пратил тук да ми помагаш.
— Да, да ти помагам… а не да ти наливам пиенето… и да ти чистя къщата!
— Нямах представа, Опаш, че копнееш за по-опасни задачи — отвърна мазно Снейп. — Лесно може да се уреди, ще поговоря с Черния лорд…
— Ако искам, и сам мога да си говоря с него.
— Разбира се, че можеш — подигравателно се усмихна Снейп. — Но междувременно ни донеси нещо за пиене. Малко от виното на домашните духчета.
Опаш се поколеба за миг, явно му се искаше да възрази, после се обърна и излезе през втора скрита врата. Чуха се тракане и звънтеж на чаши. След броени секунди той се върна с поднос, върху който имаше прашна бутилка и три чаши. Остави го на разнебитената маса и побърза да излезе, като затръшна след себе си покритата с книги врата.
Снейп напълни трите чаши с кървавочервено вино и подаде на всяка от сестрите. Нарциса пророни дума на благодарност, а Белатрикс не каза нищо и продължи да го гледа намръщено. Това явно не го извади от равновесие, напротив — той изглеждаше по-скоро развеселен.
— За Черния лорд! — Снейп вдигна чашата и я изпи на един дъх.
Сестрите сториха същото. Снейп напълни отново чашите им.
Докато взимаше своята, Нарциса каза припряно:
— Извинявай, Сивиръс, че ти се изтърсвам така, но трябваше непременно да те видя. Мисля, че само ти можеш да ми помогнеш…
Снейп вдигна ръка да я спре, после отново насочи магическата си пръчка към скритата врата към стълбището. Чуха се силен трясък и писък, а сетне и бързите стъпки на Опаш обратно към стълбите.
— Извинявайте — рече Снейп. — Напоследък си е създал навика да подслушва по вратите и не разбирам защо го прави… Та какво казваше, Нарциса?
Тя потрепери, пое дълбоко въздух и подхвана отново:
— Знам, Сивиръс, че не би трябвало да съм тук, бях предупредена да не казвам нищо на никого, но…
— В такъв случай си длъжна да си държиш езика зад зъбите! — изръмжа Белатрикс. — Особено в тази компания!
— В тази компания ли? — язвително повтори Снейп. — Как да го разбирам, Белатрикс?
— Че ти нямам доверие, Снейп, и ти много добре го знаеш.
Нарциса издаде звук, нещо като сух хлип, и зарови лице в дланите си. Снейп остави чашата си на масата и отново седна, отпусна ръце върху страничните облегалки на креслото и се усмихна срещу смръщеното лице на Белатрикс.
— Според мен, Нарциса, не е зле да чуем какво напира да каже Белатрикс. Това ще ни спести досадните прекъсвания. Е, продължавай, Белатрикс — подкани той. — И защо нямаш доверие в мен?
— По сто причини! — заяви тя високо, като излезе иззад дивана и остави с трясък чашата си върху масата. — Откъде ли да започна! Къде беше, когато Черния лорд изгуби мощта си? Защо нито веднъж не се опита да го намериш, след като той изчезна? Какво правеше през всичките тези години, докато си живуркаше под крилото на Дъмбълдор? Защо попречи на Черния лорд да вземе философския камък? Защо не се върна веднага след като Черния лорд се въздигна? Къде беше преди няколко седмици, когато водихме битка, за да вземем пророчеството за Черния лорд? И защо, Снейп, Хари Потър е още жив, при положение че е в ръцете ти вече пет години?
Тя замълча, гърдите й се повдигаха учестено, страните й бяха поруменели. Зад нея Нарциса седеше неподвижно, с все още скрито зад дланите лице.
Снейп се усмихна.
— Преди да ти отговоря… о, да, Белатрикс, смятам да ти отговоря! А ти ще предадеш думите ми на другите, които шушукат зад гърба ми и разпространяват небивалици за измяна към Черния лорд! Та преди да ти отговоря, нека аз на свой ред те попитам нещо. Нима наистина смяташ, че Черния лорд не ми е задал всеки от тези въпроси? И нима наистина смяташ, че ако не съм успял да му дам удовлетворителни отговори, ще седя тук и ще си приказвам с теб?
Тя се поколеба.
— Знам, че той ти вярва, но…
— Според теб греши? Или аз по някакъв начин съм го измамил? Заблудил съм Черния лорд, най-великия магьосник, най-добрия легилимант, когото светът някога е виждал?
Белатрикс не каза нищо, но за пръв път като че ли се посмути. Снейп реши да не я притиска. Вдигна пак чашата, отпи и продължи:
— Попита ме къде съм бил, когато Черния лорд е изгубил мощта си. Бях там, където той ми беше наредил — в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“, защото Черния лорд искаше да следя Албус Дъмбълдор. Предполагам, знаеш, че приех да стана преподавател именно по заповед на Черния лорд?