— Млъкни, Пиги! — нареди Рон, като се промъкна между две от четирите легла, едва побрали се в стаята. — Фред и Джордж ще спят при нас, понеже Бил и Чарли са в тяхната стая — обясни той. — Пърси се шири сам в своята, защото трябвало да работи.
— Ама… защо казваш на совата Пиги? — попита Хари.
— Прави се на интересен — обади се Джини. — Истинското й име е Пигуиджън2.
— И кое му е интересното? — заяде се Рон. — Джини я нарече така — заобяснява той на Хари. — Така й харесвало. Опитах се да променя името на совата, но бе много късно — тя вече не отговаряше на нищо друго. Така че сега е Пиги. Държа я тук, защото досажда на Ерол и Хермес. Всъщност и на мен ми досажда.
Пигуиджън хвъркаше щастливо в клетката си и оглушително цвъртеше. Хари не прие сериозно приказките на Рон, тъй като добре го познаваше. Приятелят му непрестанно се бе оплаквал от своя плъх Скабърс, но ужасно се разстрои, когато помисли, че Крукшанкс, котаракът на Хърмаяни, го е изял.
— А къде е Крукшанкс? — сети се Хари.
— Сигурно е навън в градината — отговори Хърмаяни. — Обича да преследва гномове. Досега не беше ги виждал.
— Пърси харесва работата си, така ли? — продължи да разпитва Хари, като седна на едно от леглата и се загледа в играчите от „Чъдли кенънс“, които се стрелваха в стаята и отново се прибираха в плакатите по тавана.
— Дали я харесва? — мрачно отвърна Рон. — Мисля, че едва ли щеше да се прибере, ако татко не го бе накарал. Направо се е вманиачил. Само не отваряй дума за шефа му. Според господин Крауч3… както казах на господин Крауч… Господин Крауч смята, че… Господин Крауч ми каза… Всеки момент очакваме да обявят датата на годежа си.
— Добре ли прекара лятото, Хари? — смени темата Хърмаяни. — Получи ли колетите ни с храна и всичко останало?
— Да, много благодаря! — каза Хари. — Тези торти ми спасиха живота.
— А имаш ли вести от… — подхвана Рон, но Хърмаяни го спря с поглед.
Хари разбра, че приятелят му искаше да попита за Сириус. Рон и Хърмаяни заедно с него бяха помогнали на Сириус да избяга от преследвачите си от Министерството на магията и се притесняваха за съдбата на кръстника му почти колкото и той самият. Но не биваше да говорят за него пред Джини. Никой друг освен тях тримата и професор Дъмбълдор не знаеше как бе избягал Сириус и никой не вярваше в неговата невинност.
— Мисля, че спряха да се карат — опита се да разсее неловкото мълчание Хърмаяни, а Джини любопитно местеше поглед ту към брат си, ту към Хари. — Да слезем и да помогнем на майка ви за вечерята.
— Добре, хайде — съгласи се Рон.
Четиримата излязоха от стаята и се върнаха в кухнята при госпожа Уизли — сама и страшно ядосана.
— Ще вечеряме в градината — каза тя. — Тук няма място за единайсет души. Ще изнесете ли чиниите, момичета? Бил и Чарли слагат масите. А вие двамата — ножовете и вилиците, моля!
След тези думи към Хари и Рон тя насочи доста по-енергично, отколкото беше нужно, магическата си пръчка към една купчина картофи в мивката, които се изстреляха вън от кожите си толкова скоростно, че рикошираха от стените и тавана.
— О, как можах! — ядоса се госпожа Уизли и обърна пръчката си към лопатката за смет, която скокна и се плъзна по пода, загребвайки картофите. — Ах, тези двамата! — избухна тя, докато вадеше тенджери и тигани от шкафа, и Хари разбра, че става дума за Фред и Джордж. — Не знам какво ще излезе от тях, наистина не знам. Никакви амбиции, ако не се смята желанието им да създават колкото може повече неприятности…
После тропна една голяма медна тенджера върху кухненската маса и завъртя пръчката си в нея. Докато бъркаше, от върха на пръчката й започна да се стича гъст сос.
— Не че нямат акъл в главите си — продължи ядно тя, като занесе тенджерата до печката, където запали огън само с едно докосване с магическата си пръчка, — ама го пилеят и ако не се стреснат, наистина ще загазят. Получих повече сови от „Хогуортс“ за тях двамата, отколкото общо за всичките ми други деца. Както е тръгнало, ще се озоват някой ден пред отдела „Злоупотреба с магии“.
Госпожа Уизли махна с пръчката към чекмеджето за прибори и то се отвори. Хари и Рон отскочиха назад, за да направят път на няколко ножа, които изхвръкнаха оттам, прелетяха през кухнята и започнаха да режат картофите, току-що хвърлени от лопатката обратно в мивката.