— Вие не сте… това… не може да сте вие!
— Кой постави името ти в Огнения бокал като единствен участник от съвсем друго училище? Аз. Кой отстраняваше всяко живо същество, което можеше да застане на пътя ти и да ти попречи да спечелиш турнира? Аз. Кой подсказа на Хагрид да ти покаже змейовете? Аз. Кой ти помогна да се сетиш за единствения начин, по който можеше да победиш змея? Аз.
Магическото око на Муди вече не гледаше към вратата. То бе приковано върху момчето. Изкривената му уста се бе разтеглила в най-зловещата усмивка, която Хари бе виждал някога по обезобразеното му лице.
— Не беше лесно, Хари, да те преведа през всички изпитания, без да предизвикам подозрение. Трябваше да впрегна цялата си хитрост, за да не познаят моя стил в твоя успех. Дъмбълдор щеше да стане много подозрителен, ако ти се бе справил с всичко с лекота. Щом влезеше в лабиринта — за предпочитане с голяма преднина — знаех, че ще имам шанс да се отърва от другите участници и да разчистя пътя ти. Но трябваше да се преборя и с твоята глупост. Второто изпитание… там беше най-големият риск да се провалим. Наблюдавах те внимателно, Потър. Знаех, че дълго време не успя да разгадаеш загадката на яйцето, затова трябваше да ти помогна с нещо…
— Не е вярно! — прегракнало възрази Хари. — Седрик ми помогна…
— Кой каза на Седрик да отвори яйцето под вода? Пак аз. Бях сигурен, че той ще ти предаде този съвет. Толкова лесно се манипулират почтени хора, Потър. Уверен бях, че Седрик ще иска да ти се отплати, загдето му каза за змейовете, както и стана. Но дори и тогава, Потър, дори и тогава имаше опасност да се провалиш. Наблюдавах те през цялото време… Толкова много часове в библиотеката! Не разбра ли, че книгата, която най-много ти трябваше, бе в спалнята ти през цялото време? Подхвърлих я там още много отдавна, дадох я на онова момче Лонгботъм, не помниш ли? „Магически средиземноморски водни растения и техните свойства“. От нея можеше да научиш всичко необходимо за рибораслите. Очаквах, че ще питаш навсякъде и всекиго за помощ. Лонгботъм щеше веднага да ти каже. Но ти не го направи… не попита… Ти имаш склонност към гордост и независимост, които можеха всичко да провалят. Какво можех да направя при това положение? Да ти подскажа чрез друг нищо неподозиращ източник. На коледния бал ти спомена, че някакво домашно духче на име Доби ти направило подарък за Коледа. Извиках духчето в учителската стая да му дам няколко наметала за пране. Нарочно поведох на висок глас разговор с професор Макгонъгол за онези, които са в ролята на заложници, и я попитах дали Потър би се сетил да използва риборасли. Тогава твоят малък приятел е изтичал право в кабинета на Снейп и после бързо при теб да ти ги даде.
Пръчката на Муди все още сочеше право към сърцето на Хари, а зад гърба на преподавателя се движеха мъгляви фигури из неговия врагоглед на стената.
— Ти се забави толкова много в това езеро, Потър, че се уплаших да не си се удавил. За щастие Дъмбълдор прие твоето слабоумие за благородство и те възнагради с висока оценка. Аз отново си отдъхнах. А тази вечер в лабиринта направо се отърва леко — продължи Муди. — Щеше да видиш какво значат истински изпитания, ако не обикалях наоколо да гледам през плета и да разчиствам множеството пречки от пътя ти. Зашеметих Фльор Делакор, когато мина покрай мен. Подчиних Крум с проклятието Империус, та да обезвреди Дигъри и ти да стигнеш пръв до купата.
Хари не можеше да отмести очи от Муди. Просто не можеше да проумее как е станало всичко това… Приятел на Дъмбълдор, прочутият аврор, единственият, който е изловил толкова много смъртожадни… нищо не разбираше… съвсем нищичко…
Мъглявите фигури във врагогледа зад гърба на Муди постепенно изпъкваха и се очертаваха все по-ясно. Хари различи силуетите на трима души, които бързо се приближаваха. Само че Муди не ги виждаше. Магическото му око бе приковано върху момчето.
— Черния лорд не е успял да те убие, Потър, а толкова много искаше да го направи. Представяш ли си само как ще ме възнагради, като разбере, че аз съм го сторил? Първо те изпращам при него, защото ти единствен му бе нужен, за да възстанови силата си… а после те убивам вместо него. Аз ще получа по-големи почести, отколкото другите му поддръжници. Ще бъда неговият най-скъп, най-близък съратник… по-близък дори и от син…
Нормалното око на Муди направо щеше да изхвръкне, докато магическото не се отместваше от Хари. Вратата беше залостена, а Хари знаеше, че никога няма да успее да стигне навреме до пръчката си…