Когато намерили Уинки, баща ми е бил сигурен, че и аз съм някъде наоколо. Претърсил храстите, където открили Уинки, и наистина ме намери, паднал сред тях. Изчака да си отидат другите от министерството, върна ме пак към подчинение с проклятието Империус и ме прибра в къщи. Уволни Уинки, защото не си беше изпълнила задължението. Допуснала бе да се сдобия с магическа пръчка и едва не ме бе оставила да избягам.
Уинки простена от отчаяние.
— Баща ми и аз останахме сами в къщи. Докато един ден… един ден… — Главата на Крауч се залюшка и по лицето му се разля налудничава усмивка. — …Моят господар сам дойде при мен. Той се яви в нашия дом късно една вечер в ръцете на своя слуга Опаш. Беше узнал, че съм жив и здрав. Пленил Бърта Джоркинс в Албания, подложил я на изтезания и тя му разказала много неща. Съобщила му за Тримагическия турнир. Казала му, че някогашният аврор Муди отива да преподава в „Хогуортс“. След нови мъчения господарят успял да разруши магията за забрава, направена от баща ми. Тогава тя му казала, че съм избягал от Азкабан и че баща ми ме държи като затворник, за да не тръгна да търся своя господар. Така той разбрал, че аз още съм му предан, може би най-преданият от всички. И благодарение на сведенията, получени от Бърта, моят господар замислил план. Имал нужда от мен. Пристигна вкъщи към полунощ. Баща ми отвори вратата.
Усмивка като от най-светлия спомен в живота му се разля отново по лицето на Крауч. Ужасените кафяви очи на Уинки го гледаха през разперените й пръсти. Тя явно бе толкова потресена, че не можеше и да говори.
— Всичко стана много бързо. Моят господар подчини баща ми с проклятието Империус. Сега той бе пленник и действаше под команда. Господарят му нареди да си върши работата както обикновено, все едно че нищо не се е случило. Аз бях освободен. Събудих се. Отново си бях аз, за пръв път от много години бях отново себе си.
— И какво поиска от теб Лорд Волдемор? — отново попита Дъмбълдор.
— Искаше да разбере дали съм готов да се изложа на всякакви рискове заради него. Аз бях готов. Моята мечта, моята най-голяма амбиция бе да му служа, да се докажа пред него. Той ми разкри, че му е нужно да има свой верен слуга в „Хогуортс“, за да включи Хари Потър в Тримагическия турнир и да го преведе до края му, без това да проличи. Слуга, който да следи Хари Потър навсякъде и да направи така, че той да стигне до Тримагическата купа… Да превърне купата в летекод, та първият, който я докосне, да бъде отведен до моя господар. Но най-напред…
— …ви трябваше Аластор Муди — изпревари го Дъмбълдор, чиито сини очи святкаха, макар че гласът му си оставаше спокоен.
— Опаш и аз се справихме с това. Предварително бяхме приготвили многоликова отвара. Намерихме го в дома му. Муди се съпротивяваше яростно, вдигна се врява. Добре че успяхме да го укротим точно навреме. Напъхахме го в едно от отделенията на собствения му магически куфар. Взехме няколко косъма и ги пуснахме в отварата. Аз я изпих и станах двойник на Муди. Взех му крака и окото и бях готов да посрещна Артър Уизли, когато той пристигна да успокоява мъгълите, оплакали се от шумотевицата. Аз бях разхвърлял кофите за боклук в двора и казах на Уизли, че вероятно някакви са се опитвали да проникнат в къщата, защото са преобърнали кофите. После събрах дрехите на Муди и всичките му там детектори на Тъмни сили и тръгнах за „Хогуортс“. Държах го жив, но под властта на проклятието Империус. Нужен ми беше, за да го разпитвам и да науча всичко за миналото му, за навиците му, та да мога заблудя дори и Дъмбълдор. Трябваше ми и косата му, за да правя многоликовата отвара. Другите съставки намирах лесно. Кожа от дървесна змия откраднах от един кабинет в подземието. Когато Снейп ме завари там, казах му, че съм имал заповед да го претърся.
— А какво стана с Опаш, след като нападнахте Муди? — попита Дъмбълдор.
— Опаш се върна у нас да се грижи за моя господар и да контролира баща ми.
— Но баща ти е избягал… — подсети го Дъмбълдор.
— Да, скоро и той започнал да се съпротивява срещу проклятието Империус като мен. Имало периоди, когато осъзнавал какво става. Тогава господарят решил, че не е безопасно баща ми да напуска къщата. Накарал го да пише писма до министерството. Принудил го да им съобщи, че е болен. Но и Опаш не си свършил добре работата — не бил достатъчно внимателен и баща ми избягал. Господарят се досетил, че той се е запътил към „Хогуортс“. Баща ми щеше да разкаже всичко на Дъмбълдор. Щеше да му признае, че ме е измъкнал от Азкабан. Господарят ми съобщи за неговото бягство и ми нареди да го спра на всяка цена. Аз зачаках с изострено внимание. Използвах картата, която взех от Хари Потър. Картата, която едва не провали всичко.