Вътре ги чакаше Сириус. Лицето му бе бледо и изпито, като след бягството му от Азкабан. За миг той прекоси кабинета и се озова при Хари.
— Хари, добре ли си? Знаех си… знаех, че нещо такова… Какво стана?
Ръцете му трепереха, докато помагаше на Хари да се настани в един стол пред писалището.
— Какво се случи? — настояваше да разбере той.
Дъмбълдор започна да разказва на Сириус всичко, което бе чул от Барти Крауч. Хари слушаше с половин ухо. Цялото тяло го болеше, беше уморен, искаше само да си седи там необезпокояван дълги часове наред, докато заспи и престане да мисли и да чувства каквото и да било.
Чу се меко шумолене на криле. Фениксът Фоукс бе напуснал мястото си, прелетя през стаята и кацна върху коленете на Хари.
— Здрасти, Фоукс! — тихо го поздрави той и погали прекрасните червени и златни пера.
Фоукс кротко примигна. Тежестта на топлото му телце действаше успокоително.
Дъмбълдор бе спрял да разказва. Той седеше зад бюрото си с лице към Хари и го гледаше, а момчето избягваше погледа му. Директорът щеше да го разпитва. Щеше да го накара да преживее всичко отново.
— Трябва да знам какво се случи, след като докосна летекода в лабиринта, Хари — каза Дъмбълдор.
— Не е ли по-добре да оставим това за утре, Дъмбълдор? — възпротиви се Сириус, който бе сложил ръка върху рамото на Хари. — Той трябва да поспи. Нека си почине.
Хари изпита гореща благодарност към Сириус, но Дъмбълдор не обърна внимание на предложението. Той се наведе напред в очакване. С голямо усилие на волята си Хари вдигна глава и погледна право в сините му очи.
— Ако бях сигурен, че това ще ти помогне — тихо каза директорът, — щях с една магия за сън да отложа момента, когато ще осмислиш случилото се тази нощ. Но това би било грешка. Притъпяването на болката за известно време ще я направи по-силна после, когато я усетиш. Ти прояви храброст, надминаваща всичко, което бих могъл да очаквам от теб, Хари. Моля те да намериш още малко сила и да ни разкажеш какво точно се случи.
Фениксът издаде меко гъргорене. Той литна, потрепера във въздуха и на Хари му се стори, че някаква капка гореща течност се плъзна през гърлото му в стомаха, стопли го и му даде сили.
Той си пое дълбоко дъх и започна да разказва. Докато говореше, пред очите му изплуваха сцени от всичко, на което бе станал свидетел тази нощ. Видя искрящата повърхност на отварата, дала нов живот на Волдемор, видя поддръжниците му да се магипортират между гробовете наоколо, видя тялото на Седрик, простряно на земята близо до купата…
Един-два пъти Сириус, чиято ръка все още беше на рамото на Хари, се опита да каже нещо. Дъмбълдор обаче му даваше знак да мълчи и Хари бе много доволен, защото не искаше да спира. Дори като че ли започна да чувства облекчение, сякаш нещо отровно се изливаше навън от съзнанието му. Правеше неистови усилия да продължи да говори, но усещаше, че щом свърши, ще се почувства по-добре.
Когато показа как Опаш е забил камата си в ръката му, Сириус изрева яростно, а Дъмбълдор скочи така рязко, че Хари се сепна. Директорът заобиколи писалището си и поиска от него да изпъне ръката си. Хари му показа разкъсаната мантия и раната под нея и добави:
— Той каза, че от моята кръв щял да стане по-силен, отколкото от чиято и да е друга. Каза, че защитата, която моята… моята майка ми е дала… ще премине и върху него. И беше прав… вече можеше да ме докосва, без да се нарани… той докосна лицето ми.
За миг на Хари му се стори, че в очите на Дъмбълдор светна някакво победоносно пламъче. Но в следващата минута бе сигурен, че си е въобразил, защото като се върна на мястото си зад писалището, директорът изглеждаше по-стар и по-уморен от когато и да било.
— Много добре — каза Дъмбълдор, докато се отпускаше на стола. — Волдемор е преодолял тази бариера. Моля те, Хари, продължавай.
И Хари заразказва по-нататък. Обясни как Волдемор е излязъл от котела и повтори това, което си спомняше от речта му пред смъртожадните. После описа как Волдемор бе наредил да го развържат, да му дадат пръчката и го предизвикал да се дуелира с него.
Когато обаче стигна до момента, в който златистият лъч бе свързал двете пръчки, Хари усети, че се задавя. Опита се да продължи, но спомените за излезлите от пръчката на Волдемор сенки нахлуха в съзнанието му. Сякаш отново видя как се появи Седрик, видя онзи старец, Бърта Джоркинс… майка си… баща си…
Бе много благодарен, когато Сириус наруши мълчанието.
— Пръчките са се свързали, така ли? — попита той, премествайки поглед от Хари към Дъмбълдор. — Защо?