Хари също вдигна очи към Дъмбълдор, чието лице сякаш бе застинало.
— Приори инкантатем27 — промълви директорът.
Очите му срещнаха погледа на Хари и между двамата като че ли премина искра на взаимно разбиране.
— Връщане на предишните магии? — досети се Сириус.
— Точно така — потвърди Дъмбълдор. — Пръчките на Хари и на Волдемор са с еднакви сърцевини. Във всяка от тях има по едно перо от опашката на един и същи феникс. На този феникс — добави той и посочи червено-златистата птица, кацнала кротко върху коляното на Хари.
— В моята пръчка има перо от Фоукс? — не вярваше на ушите си Хари.
— Точно така — рече Дъмбълдор. — Още преди четири години, щом си излязъл от магазина му, господин Оливандър ми съобщи, че ти си купил втората пръчка.
— А какво става, когато една пръчка срещне своята сестра? — попита Сириус.
— Те не действат една срещу друга както обикновено — обясни Дъмбълдор. — Ако все пак притежателите им ги принудят да си противоборстват, се получава изключително рядък ефект… Едната от пръчките кара другата да избълва в обратен ред магиите, които е направила — най-напред последната магия, а след нея и предхождащите я.
Той погледна въпросително Хари, който му кимна.
— Което означава — бавно продължи Дъмбълдор, без да отмества поглед от Хари, — че първо Седрик се е явил под някаква форма.
Хари кимна повторно.
— Дигъри е… оживял? — предположи Сириус.
— Никоя магия не може да съживи мъртвите — с мъка изрече Дъмбълдор. — Получава се само нещо като връщане на ехото. От пръчката на Волдемор трябва да се е появила сянката на живия Седрик… Така ли беше, Хари?
— Той ми заговори — каза Хари и отново целият се разтрепери. — При… призракът на Седрик… или каквото и да беше… ми заговори.
— Това е ехо — обясни Дъмбълдор, — запазило външния вид и характера на Седрик. Допускам, че от пръчката на Волдемор… са се появили и други привидения… на предишните му жертви…
— Един старец — отвърна Хари със стегнато гърло, — Бърта Джоркинс и после…
— Твоите родители, нали? — тихо попита Дъмбълдор.
— Да — каза Хари.
Сириус така силно стисна рамото на Хари, че му причини болка.
— Жертвите се появяват в обратен ред — кимна Дъмбълдор. — Можело е да се появят и други, разбира се, ако не се е прекъснала връзката. И така, Хари, тези подобия, тези сенки… какво направиха те?
И Хари разказа как фигурите, излезли от пръчката, са обикаляли в кръг под златистия купол, как Волдемор се уплашил от тях, как сянката на баща му посъветвала Хари какво да направи и после Седрик изрекъл последното си желание.
Като стигна до този момент, Хари разбра, че няма сили да продължи. Обърна се към Сириус — той бе захлупил лицето си с ръце. Изведнъж Хари усети, че Фоукс вече не е на коляното му. фениксът сега бе кацнал на пода и бе положил красивата си глава върху ранения му крак. Едри перлени сълзи капеха от очите на птицата върху раната от битката с паяка. Болката изчезна, кожата зарасна и кракът му оздравя.
— Ще повторя, Хари — заговори Дъмбълдор, след като фениксът се вдигна във въздуха и отново кацна на пръчката си до вратата. — Твоята храброст надмина всичките ми очаквания. Ти прояви смелост, сравнима само със смелостта на онези, които загинаха в борбата с Волдемор, когато той бе най-силен. Върху теб се струпа товар като за възрастен магьосник, но ти го пое и се справи с него, оправдавайки нашите големи очаквания за теб. Сега ще те заведа в болничното крило. По-добре да не се прибираш в спалнята си тази нощ. Трябва ти спокойствие и малко сънотворна отвара… Сириус, искаш ли да останеш при него?
Сириус кимна и се изправи. Той се превърна пак в голямото черно куче, излезе заедно с Хари и Дъмбълдор от кабинета и тръгна с тях по стълбите към болничното крило.
Когато Дъмбълдор отвори вратата, Хари видя, че госпожа Уизли, Бил, Рон и Хърмаяни са наобиколили вече притеснената Мадам Помфри. Те явно се интересуваха къде е Хари и какво е станало.
Всички се втурнаха изведнъж към него, щом го видяха да влиза с Дъмбълдор и едно черно куче, а госпожа Уизли не се стърпя и приглушено извика:
— Хари! О, Хари!
И тъкмо се засили към него, когато Дъмбълдор застана между тях.
— Моли — обърна се той към нея с вдигната ръка, — чуй ме, моля те. Хари е преминал през върховно изпитание тази нощ. Току-що му се наложи да го преживее отново заради мен. Сега има нужда от сън, спокойствие и тишина. Ако пожелае всички вие да останете при него — и той обходи с поглед Рон, Хърмаяни и Бил, — аз нямам нищо против. Но не искам да го разпитвате, докато самият той не се почувства готов да отговаря на въпросите ви, и в никакъв случай тази вечер.