Фъдж отстъпи крачка назад от Дъмбълдор, но решителното изражение не изчезваше от лицето му.
— Извинете ме, Дъмбълдор, но аз и преди съм чувал за белег от проклятие, който сигнализира…
— Чуйте ме, аз видях как Волдемор се върна! — извика Хари и отново се опита да стане от леглото, но госпожа Уизли не му позволи. — Видях и поддръжниците му! Мога да ги назова по име! Луциус Малфой…
Снейп изведнъж трепна, но щом Хари го погледна, очите му отново се насочиха към Фъдж.
— Малфой бе оправдан! — обяви Фъдж, видимо недоволен. — Много старо семейство… дарения за прекрасни начинания…
— Макнеър! — продължи Хари.
— Също оправдан! Сега работи в министерството!
— Ейвъри… Нот… Краб… Гойл…
— Ти повтаряш само имената на онези, от които преди тринайсет години бе свалено обвинението, че са смъртожадни — гневно възрази Фъдж. — Може да си намерил тези имена в старите доклади за процесите! Не ви разбирам, Дъмбълдор… Това момче разправяше някакви небивалици и в края на миналата година… Измишльотините му явно стават все по-смели. А вие продължавате да му вярвате… Как може да се доверявате на момче, което говори със змиите, Дъмбълдор?
— Глупости! — не се сдържа вече професор Макгонъгол. — А Седрик Дигъри? А господин Крауч? Това не са случайни жертви на вманиачен убиец!
— Не виждам доказателства на противното! — извика Фъдж, разгневен вече не по-малко от нея, а лицето му бе станало мораво. — Имам чувството, че сте си наумили да всеете паника и да подкопаете всичко, което сме градили през последните тринайсет години!
Хари не можеше да повярва на ушите си. Той винаги бе смятал Фъдж за благ човек, малко надут и бъбрив, но добродушен. Ала сега пред себе си виждаше дребноват разгневен магьосник, който категорично отказваше да допусне възможността да рухне неговият удобен и подреден свят… да повярва, че Лорд Волдемор може отново да се е появил.
— Волдемор се е върнал — повтори Дъмбълдор. — Ако приемете това с ясно съзнание и вземете необходимите мерки, може да успеем да спасим положението. Първата и най-важна стъпка е да отстраним дименторите от контрола над Азкабан.
— Абсурд! — отново кресна Фъдж. — Да отстраним дименторите! Направо ще ме изхвърлят от поста ми, ако го предложа! Половината от нас спим спокойно нощем само защото знаем, че дименторите пазят Азкабан.
— А останалите се стряскаме насън, Корнелиус, защото знаем, че сте оставили най-опасните поддръжници на Волдемор под контрола на създания, които ще се съюзят с него веднага щом ги извика! — възрази Дъмбълдор. — Няма да проявят лоялност към вас, Фъдж! Волдемор може да им предложи много по-разнообразни възможности да използват силата си и да извличат наслада, отколкото вие. И трудно ще го спрете да си възвърне властта отпреди тринайсет години, ако има дименторите зад гърба си и своите бивши поддръжници до себе си.
Фъдж беззвучно отваряше и затваряше уста, търсейки думи да изрази безмерния си гняв.
— Втората стъпка, която трябва да направите, и то незабавно — продължи да настоява Дъмбълдор, — е да изпратите пълномощници при великаните.
— Пълномощници при великаните ли? — почти изпищя Фъдж, явно възвърнал си говора. — Що за лудост е това?
— Подайте им ръка за приятелство, и то сега, преди да е станало твърде късно — настояваше Дъмбълдор. — Иначе Волдемор ще ги привлече, както бе направил някога, защото само той измежду магьосниците ще им даде свобода и права.
— Вие… вие не говорите сериозно! — задъхваше се Фъдж и като клатеше глава, се отдръпваше все повече от Дъмбълдор. — Ако магьосническото общество надуши, че съм установил връзка с великаните… всички ги ненавиждат, Дъмбълдор… край на кариерата ми…
— Заслепен сте — говореше Дъмбълдор с все по-висок глас и святкащ поглед, а излъчването на сила около него ставаше съвсем осезаемо, — от страха да не загубите любимия си пост! Както винаги отдавате прекалено голямо значение на така наречената чиста кръв! Не искате да разберете, че не е важно като какъв е роден някой, а какъв е станал! Вашият диментор току-що унищожи последния жив член на едно от най-старите чистокръвни семейства… а видяхте ли какъв избор бе направил той за своя живот! Казвам ви, послушайте ме… Вземете мерките, които ви препоръчвам, и ще ви запомнят — независимо дали ще останете на поста си или не — като един от най-смелите и доблестни министри на магията, които изобщо някога сме имали. Ако обаче не действате… ще влезете в историята като онзи, който е отстъпил и е предоставил на Волдемор втори шанс да разруши света, който се опитахме да построим отново.