— Безумие! — шепнеше Фъдж, докато отстъпваше още по-назад. — Лудост…
Настъпи мълчание. Мадам Помфри, захлупила уста с ръце, стоеше като замръзнала до долния край на леглото на Хари. Госпожа Уизли остана надвесена над него с ръце върху раменете му да му попречи да стане. Бил, Рон и Хърмаяни бяха вперили погледи във Фъдж.
— Ако все пак решите да си затворите очите, Корнелиус — заговори Дъмбълдор, — значи е настъпил момент пътищата ни да се разделят. Действайте, както намирате за добре. За мен… важи същото.
В гласа на Дъмбълдор нямаше и следа от заплаха. Той просто наричаше нещата с истинските им имена, но Фъдж настръхна, като че ли Дъмбълдор е насочил към него магическата си пръчка.
— Сега вие ме чуйте, Дъмбълдор — започна той, размахвайки заканително пръст. — Винаги съм ви давал свобода на действията. Винаги съм ви уважавал много. Дори когато не съм бил съгласен с някои ваши решения, съм го премълчавал. Малцина биха ви оставили да назначавате върколаци, да държите Хагрид или да решавате какво да се преподава на учениците ви, без да се допитате до министерството за това. Но ако смятате да действате срещу мен…
— Единственият, срещу когото смятам да действам — прекъсна го Дъмбълдор, — е Лорд Волдемор. Ако и вие сте срещу него, Корнелиус, оставаме съюзници.
Фъдж изглежда не знаеше как да отговори. Известно време той се люшкаше напред-назад върху малките си ходила и въртеше бомбето си в ръце. Когато най-сетне заговори, гласът му прозвуча някак умолително:
— Той не може да се е върнал, Дъмбълдор, просто не може…
Снейп пристъпи напред, подмина Дъмбълдор, дърпайки нагоре левия ръкав на мантията си, и като стигна до Фъдж, изпъна лявата си ръка. Министърът отскочи назад.
— Ето, вижте — рязко изрече Снейп. — Това е Черния знак. Не е толкова ясен, колкото преди един час, когато бе катраненочерен и пареше, но все пак го виждате. Всеки смъртожаден има такъв знак, жигосан на ръката му от Черния лорд. По този начин той ни отличаваше от другите и можеше да ни повика при себе си. Щом докоснеше белега на някой от своите поддръжници, всички ние бяхме длъжни да се магипортираме при него начаса. Този белег на ръката ми ставаше все по-ясен през цялата година. Също и белегът на Каркаров. Защо според вас Каркаров избяга тази нощ? И двамата чувствахме как горят белезите ни. И двамата знаехме, че се е върнал. Каркаров се бои от отмъщението на Черния лорд, защото предаде твърде много смъртожадни и е съвсем наясно, че няма да е добре дошъл обратно в редиците им.
Фъдж се дръпна назад и от Снейп и заклати глава. Не личеше да е проумял и дума от онова, което бе чул. Той гледаше, видимо погнусен, грозния белег върху ръката на Снейп, после погледна Дъмбълдор и прошепна:
— Не разбирам какво разигравате вие и вашите подчинени тук, но чух достатъчно. Нямам какво повече да добавя. Ще се свържа с вас утре, Дъмбълдор, да обсъдим по-нататъшното управление на това училище. А сега трябва да се връщам в министерството.
Почти беше стигнал до вратата, когато спря, обърна се и се върна до леглото на Хари.
— Твоята награда — кратко каза той, извади кесия със злато от джоба си и я пусна върху нощното шкафче. — Хиляда галеона. Трябваше да ти ги дам на тържествена церемония, но при тези обстоятелства…
Той нахлупи бомбето си и излезе от стаята, като затръшна вратата зад гърба си. Щом изчезна, Дъмбълдор се обърна към групата около леглото на Хари.
— Ще имаме много работа — каза той. — Моли… мога ли да разчитам на теб и Артър?
— Разбира се, че можете — отвърна госпожа Уизли. Тя бе съвсем пребледняла, но поведението й излъчваше решителност. — Той знае що за птица е Фъдж. Ако не му бяха толкова интересни мъгълите, Артър нямаше да се задържи досега в министерството, Фъдж все го обвинява, че му липсвала гордостта на истински магьосник.
— Тогава трябва веднага да го известя — рече Дъмбълдор. — Всички, които ще можем да убедим в истината, трябва незабавно да бъдат известени. Артър има достатъчно добри позиции, за да установи връзки с онези, които не са късогледи като Корнелиус.
— Аз ще ида при татко — предложи Бил и се изправи. — Тръгвам веднага.
— Отлично! — каза Дъмбълдор. — Разкажи му какво се е случило. Предай му, че съвсем скоро ще се свържа с него. Но трябва да бъде много предпазлив. Щом Фъдж мисли, че преча на работата в министерството…