Като изритаха, изтъркаляха и изблъскаха в коридора зашеметения Малфой и дебелите му приятелчета, обезобразени от фойерверка от магийки, с които ги бяха поразили, Рон, Хари и Джордж се прибраха в купето и затвориха плъзгащата се врата.
— Една игра на избухващи карти, а? — предложи Фред и измъкна тестето от джоба си.
По средата на петата игра Хари се сети да ги пита нещо.
— Ще ни кажете ли все пак — обърна се той към Джордж — кого щяхте да изнудвате?
— О, онова ли? — смотолеви Джордж.
— Не е важно — намеси се Фред, клатейки глава нетърпеливо. — Нищо съществено. Поне вече не е.
— Отказахме се — добави Джордж пренебрежително.
Но Хари, Рон и Хърмаяни настояваха и най-сетне Фред се съгласи.
— Добре де, добре, щом толкова искате да знаете… беше Людо Багман.
— Багман ли? — почти скочи Хари. — Да не искате да кажете, че и той има нещо общо с…
— Не, не — все още мрачно отвърна Джордж. — Не бой се. Той е такъв глупав измамник, че за нищо не става.
— Е, а какво тогава? — попита Рон.
Фред се поколеба, но все пак им разказа.
— Помните ли онзи облог, дето направихме с него преди финала на Световното по куидич? Когато предвидихме, че Ирландия ще спечели по точки, но Крум ще улови снича?
— Аха — припомниха си Хари и Рон.
— Та мошеникът да вземе да ни плати с лепреконското злато, дето събрал от талисманите на Ирландия.
— Е, и?
— Как „е и“? — губеше търпение Фред. — То нали изчезва? На следващата сутрин нямаше и следа от него.
— Ама… да не е станало някакво недоразумение? — не разбираше Хърмаяни.
Джордж се разсмя горчиво.
— Да, да, така си помислихме и ние отначало. Решихме да му пишем и да му обясним, че е станала грешка, та дано си плати. Ама нищо не излезе. Въобще не ни отговори. Колкото пъти се опитахме да го заговорим в „Хогуортс“, все си намираше някакви оправдания да ни се измъкне.
— Накрая взе да се държи нагло — добави Фред. — Разправяше, че сме били още твърде млади да правим залагания, и нямало да ни даде нищо.
— Тогава поискахме да ни върне поне нашите пари — разгорещи се вече Джордж.
— Да не би да ви е отказал? — изуми се Хърмаяни.
— Позна! — каза Фред.
— Но това бяха всичките ви спестявания! — възмути се Рон.
— На мен ли го казваш? — гневеше се Джордж. — Най-сетне надушихме какво става. Бащата на Лий Джордън също не могъл да си прибере някакви пари от Багман. Оказа се, че той здравата се оплел и с таласъмите — взел от тях доста злато назаем. Една банда от техните го причакала в гората след Световното и му прибрала всичкото злато, дето имал у себе си, ама пак не стигнало да покрие дълга му. Следвали го по целия път до „Хогуортс“ да не им се изплъзне. Проиграл всичко на хазарт. Нямал в джоба си и пукнат галеон. И знаете ли как тоя идиот се опитал да плати остатъка от дълга си към таласъмите?
— Как? — попита Хари.
— Ами заложил на теб, приятелю — отвърна Фред. — Направил голям облог, че ти ще си победител в турнира. Хванал се на бас с таласъмите.
— Значи затова все гледаше да ми помага да спечеля! — викна Хари. — Е, аз победих, нали? Значи ще ви върне златото!
— Нее — поклати глава Джордж. — Таласъмите му скроили не по-малко мръсен номер. Казали му, че ти делиш победата с Дигъри, а Багман се бил обзаложил, че ще спечелиш с убедителна преднина. Така че се наложило да си спасява кожата. Плюл си на петите още след третото изпитание.
Джордж въздъхна тежко и започна отново да раздава картите.
Остатъкът от пътуването мина приятно. На Хари му се щеше то да продължи цялото лято и изобщо да не пристигат на Кингс Крос… Ала бе препатил достатъчно тази година и беше разбрал, че времето тече още по-бързо, когато те очаква нещо неприятно. И скоро експрес „Хогуортс“ намали ход и спря на перон Девет и три четвърти. По коридора настана блъсканица, вдигна се врява, всички бързаха да слизат. Рон и Хърмаяни с мъка пренесоха куфарите си покрай Малфой, Краб и Гойл.
Хари се забави в купето.
— Фред… Джордж… чакайте малко!…
Близнаците се обърнаха.
Той отвори големия си куфар и измъкна оттам наградата от турнира.
— Вземете това — пъхна той кесийката в ръцете на Джордж.
— Какво? — смая се Фред.
— Взимайте ги — категорично повтори Хари. — Не ги искам.
— Ти да не си полудял! — изуми се Джордж и се опита да му върне кесийката.
— Не съм. Вземете ги и си правете вашите изобретения. За шегобийницата ви са.