— Но без очите — възрази с хрипкав глас беловласият магьосник в дъното. — Очите са на Лили.
С дълга прошарена коса и нос, от който липсваше голямо парче, Лудоокия Муди се бе вторачил подозрително в Хари с различните си очи. Едното беше мъничко, тъмно и лъскаво като мънисто, другото — голямо, топчесто и яркосиньо, магическо око, което виждаше през стени, врати и дори зад тила на самия си притежател.
— Сигурен ли си, Лупин, че е той? — ревна Муди. — Голяма издънка ще стане, ако заведем някой смъртожаден, приел неговия облик. Я да го питаме нещо, което знае само истинският Потър! Освен ако някой не носи малко веритасерум, отварата на истината.
— Какъв вид приема твоят покровител, Хари? — рече Лупин.
— На елен — отговори уплашено момчето.
— Той е, той е — обърна се Лупин към Лудоокия.
Притеснен, че всички са се втренчили в него, Хари слезе по стълбите, като пътем пъхна магическата пръчка в задния джоб на джинсите.
— Не я слагай там, момче! — избоботи Муди. — Ами ако се запали? И по-опитни от теб магьосници са оставали без задник, така да знаеш!
— Кой е останал без задник? — наостри уши жената с виолетовата коса.
— Няма значение кой. Извади пръчката от задния си джоб и без повече приказки! — кресна Лудоокия. — Елементарни правила за безопасност при боравене с пръчки, ама кой да ги спазва! — Той се устреми с тежка стъпка към кухнята. — Виждал съм и това — подметна подразнено, а жената завъртя очи и погледна към тавана.
Лупин се пресегна и се здрависа с Хари.
— Как си? — попита го и се взря отблизо в него.
— Д-добре…
Направо не му се вярваше, че не сънува. Цял месец — нищо, и най-дребният намек, че обмислят как да го измъкнат от «Привит Драйв», а сега като гръм от ясно небе се беше изсипала цяла група магьосници, които се разхождаха най-спокойно из къщата, сякаш са отдавна чакани гости. Хари погледна хората около Лупин — те още го зяпаха ненаситно. Засрами се, че не се е ресал от четири дни.
— Голям късмет извадих… извадихте… семейство Дърсли ги няма — изпелтечи той.
— Какъв ти късмет! — викна лилавокосата. — Примамих ги да се махнат оттук, за да не се пречкат. Пратих им по мъгълската поща писмо, че са се класирали за финала на конкурса «Най-добре поддържана морава в предградията на цяла Англия». Отидоха на раздаването на наградите… поне така си мислят, де.
Хари си представи за миг разпенената физиономия на вуйчо Върнън, щом той разбере, че изобщо няма конкурс «Най-добре поддържана морава в предградията на цяла Англия».
— Тръгваме, нали? — попита той. — Скоро ли?
— Всеки момент — обеща Лупин, — чакаме само знак, че е чисто.
— Къде отиваме? В «Хралупата» ли? — възкликна той обнадежден.
— А, не, не в «Хралупата» — уточни Лупин и поведе Хари към кухнята. Магьосниците, които още оглеждаха момчето от глава до пети, ги последваха. — Прекалено опасно е. Направили сме щаба на място, където да бъдем неоткриваеми. Доста време ни отне…
Лудоокия Муди бе седнал при кухненската маса и отпиваше от плоското шишенце, което винаги носеше у себе си, а магическото му око се въртеше във всички посоки и оглеждаше домашните потреби, които пестят труда на домакинята и с които бе задръстена кухнята на семейство Дърсли.
— Това, Хари, е Аластор Муди — посочи Лупин.
— Да, знам — отвърна притеснен Хари.
Странна работа — да го представят на човек, когото е смятал, че познава от цяла година.
— А това тук е Нимфадора [1]…
— Не ме наричай Нимфадора, Ремус — сви рамене младичката магьосница, — предпочитам Тонкс.
— Нимфадора Тонкс, която държи да се обръщаме към нея само на презиме — довърши Лупин.
— И ти щеше да държиш, ако майка ти е имала глупостта да те кръсти Нимфадора — сопна се Тонкс.
— А това тук е Кингзли Шакълболт [2] — кимна той към високия чернокож магьосник, който се поклони лекичко. — Елфиъс Дож [3]. — Магьосникът с хрипливия глас кимна. — Дедалус Дигъл…
— Вече се познаваме — изписка Дигъл, който се вълнуваше и за най-малкото нещо, и си изтърва виолетовия цилиндър.
— Емелин Ванс. — Снажната магьосница с изумруденозеления шал понаведе глава. — Стърджис Подмор. — Магьосникът с квадратна брадичка и гъста сламеноруса коса му намигна. — И Хестия [4] Джоунс — представи накрая Лупин румената чернокоса магьосница, застанала при тостера, и тя махна на момчето.
1
Нимфадора — букв. «дар от нимфите», в древногръцката митология красиви девойки полубогини, олицетворение на животворните сили на природата. — Бел.прев.