Нямаше да види никога вече Рон и Хърмаяни…
Докато се мъчеше да си поеме дъх, лицата им изникнаха съвсем ясно в съзнанието му.
— ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ!
От върха на магическата пръчка внезапно изскочи огромен сребърен елен, който прониза с рогата си диментора точно на мястото, където би трябвало да е сърцето му, отблъсна го назад, сякаш е безтегловен като мрака, пак се хвърли към него, а дименторът, разгромен, се отдалечи като прилеп.
— НАСАМ! — викна Хари на елена. Завъртя се и се втурна по уличката, както държеше високо светещата магическа пръчка. — ДЪДЛИ? ДЪДЛИ!
След десетина крачки се озова при тях: Дъдли се беше свил на кравай върху земята и бе затулил с ръце лицето си. Над него се беше надвесил друг диментор, който бавно, едва ли не с любов, го дърпаше със слузести ръце за китките и бе доближил качулата глава до лицето му, сякаш всеки миг ще го целуне.
— ДРЪЖ! — извика Хари и покрай него в шеметен галоп профуча сребърният елен, който той беше измагьосал.
Безокото лице на диментора бе само на два-три сантиметра от Дъдли, когато го прободоха сребърните рога — те запокитиха във въздуха страшилището, което, подобно на своя събрат, се изгуби, погълнато от мрака, а през това време еленът препусна към дъното на уличката и се стопи в сребристо облаче дим.
Луна, звезди, улични лампи — в миг всичко оживя наново. По пресечката премина топъл ветрец. Дърветата из градините наоколо зашумолиха, въздухът пак се огласи от обичайния тътнеж на автомобилите, прекосяващи площад «Магнолия». Хари не бе способен и да се помръдне, сетивата му се бяха изопнали като тетива, той все още беше вцепенен от рязкото връщане към нормалния живот. След миг забеляза, че фланелката му се е лепнала за гърба — беше плувнал в пот.
Направо не можеше да повярва, че това наистина се е случило. Диментори тук, в Литъл Уингинг!
Дъдли продължаваше да се гърчи на земята, да хленчи и да трепери като лист. Хари се надвеси да провери дали братовчед му е в състояние да се изправи, точно тогава обаче чу как отзад някой тича към тях. Отново вдигна по инстинкт магическата пръчка и скочи, за да застане лице в лице с… госпожа Фиг.
Смахнатата грохнала съседка стигна задъхана при момчетата. Прошарената й коса се бе измъкнала на кичури от мрежичката, люшкащата се на китката й пазарска торба подрънкваше, карираните топлинки още малко и да се изхлузят от краката й. Хари понечи да скрие в панталона си магическата пръчка, та да не се вижда, но…
— Не я прибирай, глупчо такъв! — изпищя бабката. — Ами ако наоколо се спотайват още такива? Ох, ще го удуша тоя Мъндънгус Флечър!
Глава втора
Нашествието на совите
— Моля? — ахна Хари недоумяващо.
— Тръгнал си той! — закърши ръце госпожа Фиг. — Трябвало да се срещне с някакъв, за да обсъдели казаните, които им били паднали! Казах му, че жив ще го одера, ако вземе да ми изчезне, ама кой да слуша! На ти сега! Диментори! Пак добре, че за всеки случай пратих Господин Тибълс да се навърта. Но няма за кога да стърчим тук! Побързай, трябва да те приберем у дома! Олеле, какви само неприятности ни чакат, хич не ми се мисли! Ще го убия!
— Ама… — От откритието, че откачената грохнала съседка, която си умираше за котки, знае що е диментори, Хари се вцепени едва ли не точно толкова, колкото и от срещата с тях на малката уличка. — Ама вие… вие да не сте магьосница?
— Аз съм безмощна и Мъндънгус го знае прекрасно, та как, да го вземат мътните, може да очаква от мен да ти помогна да се пребориш с дименторите? Остави те съвсем без прикритие, хем го предупредих…
— Да не би да ме следи Мъндънгус? Я… значи е бил той! Магипортира се точно пред вкъщи!
— Да, да, да, ама добре че за всеки случай паркирах Господин Тибълс на пост под една кола, та той изприпка да ме предупреди, но докато дойда у вас, ти вече беше излязъл… и сега… олеле, какво ли ще каже Дъмбълдор? Ей, ти! — провикна се старицата към Дъдли, който още лежеше възнак насред пресечката. — Размърдай си дебелия задник и ставай от земята, и по-чевръсто, чу ли!
— Нима познавате Дъмбълдор? — зяпна я Хари.
— То оставаше да не го познавам, че кой не познава Дъмбълдор! Хайде, стига сме се мотали… няма да мога да ти помогна, ако онези се върнат… досега най-голямото ми постижение е да трансфигурирам пакетче чай.
Старицата се наведе, сграбчи с кокалеста длан една от тлъстите ръце на Дъдли и го затегли.
— Ставай, лоена буцо, и без туй от теб полза никаква! Ставай, де!