— Е, не ти вярвам! — повтори вуйчо Върнън, спирайки отново пред Хари. — Не можах да мигна почти цялата нощ, премислих всичко казано и най-накрая се убедих, че всичко това, всъщност е заговор, за да получиш права над къщата.
— Над къщата?! — повтори учудено Хари. — Над коя къща?
— Над ТАЗИ къща! — изрева вуйчо Върнън и вената на челото му отново започна да пулсира. — Над НАШАТА къща! Цените на имотите в този квартал нарастват постоянно! Искаш да ни няма, за да успее планът ти и заедно с твоите приятели да си направите фокусите, които ще променят всички документи, ще припишат имота на твое име и…
— Ти… изкука ли? — не повярва на ушите си Хари. — Заговор, за да получа правото на собственост на тази къща?! Наистина ли си толкова тъп, колкото изглеждаш?
— Не смей… — отново се обади леля Петуния, но Върнън отново й махна с ръка да млъкне. Обидите по негов адрес явно не бяха толкова важни, сравнени с опасността, пред която се бе изправил.
— В случай, че си забравил, — продължи Хари — вече имам къща, която моят кръстник ми остави в наследство. Защо да искам тази? Заради всичките ми щастливи спомени?!
Настъпи тишина и Хари реши, че с този аргумент по-скоро е успял да убеди вуйчо си.
— Значи твърдиш… — измънка вуйчо Върнън, продължавайки да крачи напред-назад — че това за Лорд…
— … Волдемор! — каза припряно Хари. — Вече сме водили този разговор около хиляда пъти. Това не са предположения, а факти. Дъмбълдор ви го каза миналата година, а сега го потвърдиха и Кингсли, и г-н Уизли…
Върнън Дърсли сякаш се прегърби от яд и Хари си помисли, че може би вуйчо му се опитва да забрави болезнените спомени за неканените гости. Споменатите току-що от Хари магьосници бяха прекарали няколко дни тук през лятната ваканция. Прекрачването на прага на този дом от Кингсли Шекълболт и Артър Уизли беше доста неприятен шок за семейство Дърсли. Хари трябваше да си признае, с ръка на сърцето, че разрушаването на половината всекидневна от г-н Уизли преди три години едва ли е оставило много приятни спомени у вуйчо Върнан.
— Кингсли и г-н Уизли също се опитаха да ти обяснят — поде отново безмилостно Хари. — Веднъж, след като навърша седемнадесет, древната магия, която ме пази, ще престане да действа и това ще изложи на опасност както мен, така и вас. От Ордена са напълно сигурни, че Волдемор ще се насочи към вас, най-малкото, за да ви измъчва и да се опита да разбере къде съм, защото може да си мисли, че ако ви плени и ви задържи като заложници, ще дойда да ви освободя.
Вуйчо Върнън го погледна в очите и в този момент Хари беше убеден, че и двамата си мислеха за едно и също нещо. Вуйчо Върнън продължи да крачи и Хари също продължи да говори:
— Вие трябва да се скриете и Орденът иска да ви помогне. Предоставя ви се сериозна защита, най-добрата, която е възможно да ви се осигури.
Вуйчо Върнън не каза нищо и продължи с обикалянето в стаята. Навън слънцето залязваше над живите плетове на „Привит Драйв“, а косачката на съседа най-сетне отново замлъкна.
— Мислех, че има Министерство на Магията, нали? — внезапно попита Върнън Дърсли.
— Има! — каза Хари изненадан.
— Е, тогава защо ТЕ не могат да ни защитят? Струва ми се, че ние, като невинни жертви, прегрешили само с това, че са приютили един белязан младеж, заслужаваме да получим защита от правителството!
Хари се засмя, просто не можа да се сдържи. Беше така типично за вуйчо му да възлага надеждите на институциите, дори и когато те бяха от толкова презиран и неразбираем за него свят като Магическия.
— Не чу ли какво казаха Кингсли и г-н Уизли?! — попита Хари. — Смятат, че неговите хора са проникнали в Министерството!
Вуйчо Върнън пристъпи към огнището, след което се върна обратно. Толкова се беше съсредоточил върху това, което мислеше, че дишаше много тежко и дори черният му мустак изглеждаше изправен.
— Така… — каза той и спря пред Хари. — Добре де, да вземем предвид всички възможности и да приемем тази защита. Все още не мога да разбера защо не можем да използваме услугите на този Кингсли?
Хари успя с голямо усилие да не покаже признаци на отегчение, защото този въпрос също му беше задаван поне стотина пъти.
— Както ви казах… — започна той през зъби. — Кингсли охранява мъгълс… ъ-ъ, имам предвид вашия министър-председател.
— Именно — човек като него е най-подходящ! — каза чичо Върнън и посочи изключения телевизор. Дърсли бяха гледали по новините Кингсли, който в ролята си на бодигард беше придружил мъгълския министър-председател при посещението му в една болница. Като добавим и фактите, че Кингсли беше овладял умението да се облича като мъгъл, както и благият му успокояващ глас, който не можеше да не бъде забелязан, накланяха везните в полза на Кингсли. Той беше накарал Дърсли да го приемат по начин, по който не бяха приели никой друг магьосник. Може би защото никога не го бяха виждали с обецата му…