— Той е зает — каза Хари — Но Хестия Джоунс и Дедалус Дигъл ще са най-подходящи за случая.
— Ако само им бяхме видели биографиите… — започна вуйчо Върнън, но Хари изгуби търпение. Стана прав и тръгна към вуйчо си, като му посочи телевизора.
— Тези инциденти, за които говорят в новините, не са нещастни случаи! Катастрофите, експлозиите, дерайлирането на влаковете и всичко друго, което видяхме последния път по новините не е случайно. Хора изчезват и умират — и зад това стои Волдемор. Казвал съм ви го хиляди пъти — той убива мъгъли ей-тъй — за забавление. Да не говорим за мъглите, които са предизвикани от дименторите. Ако случайно си забравил какво представляват дименторите, то попитай сина си!
Дъдли ужасено закри устата си с ръце. Хари и родителите му се обърнаха към него, когато той попита:
— Има ли… още от тях?!
— Още ли? — усмихна се Хари. — Имаш предвид повече от тия двамата, дето ни нападнаха? Разбира се че има. Те са стотици, а може би вече и хиляди, защото се хранят от страха и отчаянието на хората.
— Добре, ясно! — изрева Върнън Дърсли. — Разбрахме какво намекваш.
— Е, надявам се! — отвърна Хари — защото щом навърша седемнадесет, всички те — смъртожадни, диментори, дори може би инферите, които представляват мъртви човешки тела, омагьосани от Тъмен магьосник — ще могат да ви намерят и със сигурност ще ви атакуват. И ако се сещаш какво се случи последния път, когато се опита да се бориш с магьосник, значи ще се съгласиш с мен, че ви е необходима помощ.
Отново за кратко настъпи тишина, в която далечния спомен за Хагрид, разбиващ дървена врата на острова, отекна в съзнанието на Хари. Леля Петуния гледаше вуйчо Върнън, а Дъдли се беше вторачил в Хари. Най-накрая вуйчо Върнън пророни:
— Но… какво ще стане с работата ми? А с училището на Дъдли? Предполагам, че подобни неща са без особено значение за банда безделници-магьосници…
— Ти не разбра ли, бе?! — извика Хари. — Ще ви изтезават и убият така, както направиха и с моите родители!
— Татко… — каза Дъдли решително — татко, аз тръгвам с хората от Ордена.
— Дъдли, — добави Хари — за пръв път в живота си говориш смислено.
Хари разбра, че битката е спечелена. Ако Дъдли се страхуваше достатъчно, за да приеме помощта на Ордена, неговите родители щяха да го придружат. Не можеше и да става въпрос да се разделят със своето Дъденце. Хари хвърли бегъл поглед към часовника на камината.
— Ще пристигнат след пет минути! — добави той и след като получи неясен отговор на някой от семейството, излезе от стаята. Идеята, че най-накрая се разделя с тях, с леля си, с чичо си и с братовчед си, вероятно завинаги, му изглеждаше прекрасна, но все още нещо витаеше във въздуха. Сякаш някакво неудобство — неудобство от това, какво да кажеш на хора, с които си преживял едни нерадостни шестнадесет години…
Хари се прибра в стаята си и без да губи време се зае с подреждането на багажа си, като преди това подхвърли малко от „Совешки лакомства“ на Хедуиг. Семенцата паднаха на дъното на клетката, а совата дори не ги забеляза.
— Ще тръгнем скоро, много скоро! — каза й Хари. — И когато го направим, ще можеш отново да си летиш на воля.
На вратата се позвъни. Хари се поколеба за момент, след което излезе от стаята си и слезе долу. Беше прекалено невероятно да очаква, че Хестия и Дедалус ще успеят да се справят сами с багажа и претенциите на семейство Дърсли.
— Хари Потър! — извика възторжено някой, в момента, в който момчето отвори вратата. Беше нисичък мъж, с морав цилиндър, който му се поклони дълбоко. — Удоволствие е за мен, както винаги, че Ви виждам.
— Благодаря ти, Дедалус! — отвърна Хари, след което направи опит да се усмихне и на чернокосата Хестия. — Много ви благодаря, че правите това… Това са те — моите леля, вуйчо и братовчед.
— Добър ден и на вас, о, роднини на Хари Потър! — каза Дедалус, пристъпвайки усмихнато във всекидневната. Семейство Дърсли с нищо не показваха, че денят е добър, за да заслужават подобен поздрав. Хари видя, че е възможно за пореден път да си променят намерението, защото Дъдли се свря близо до майка си при вида на магьосника и магьосницата.
— Виждам, че вече сте готови за отпътуване. Прекрасно! Планът, както Хари ви е разяснил, е съвсем прост — каза Дедалус, поглеждайки огромния джобен часовник, който беше извадил от жилетката си. — Ние ще тръгнем преди Хари. Поради опасността осъществяването на магия в къщата ви да бъде използвана като предлог от Министерството да арестува Хари, ще трябва да се повозим около петнадесетина километра преди да се магипортираме към безопасното място, което сме избрали за ваш нов дом. Предполагам знаете как да шофирате? — попита той учтиво вуйчо Върнън.