— Ако трябва насилие, ще вземем мерки — изръмжа Муди, докато магическото му око потрепваше, докато гледаше Хари. — Тук всички сме възрастни хора, всички сме готови да приемем риска!
Мъндънгъс вдигна рамене и се изви. Магическото око се обърна към него.
— Няма да спорим повече. Времето ни свършва. Момче, имам нужда от косата ти, СЕГА!
— Но това е безумие, не трябва…
— Не трябва ли?! — заръмжа Муди. — Ти-знаеш-кой е на свобода, половината Министерство е на негова страна! Потър, той може и да лапне „партенката“ за 30-ти, но това няма да му попречи да прати смъртожадни да те проследят, така бих направил и аз! Те сигурно няма да те хванат в този дом, докато магията на майка ти още действа, но тя скоро свършва, а това им е известно! Нашата единствена възможност — това е примамката! Даже Ти-знаеш-кой не може да се разкъса на седем части!
Хари с крайчеца на окото си размени поглед с Хърмаяни и бързо отклони очи.
— Та така, Потър… малко коса, бъди така любезен.
Хари погледна Рон, на чието лице беше изписано „просто го направи“.
— СЕГА! — изръмжа Муди.
Виждайки, че всички погледи са приковани към него, Хари се хвана за косата на темето и дръпна.
— Добре! — каза Муди, куцукайки напред и махна запушалката от манерката с отвара. — Право тук, моля!
Хари сложи космите вътре. Отварата моментално започна да се пени и дими, после стана чиста и яркозлатиста.
— О-о-о, изглеждаш по-вкусен, отколкото Краб или Гойл, Хари! — каза Хърмаяни, преди да види учудено повдигнатите вежди на Рон, изчерви се и обясни:
— Е, ти знаеш за какво… отварата на Гойл изглеждаше като сополи.
— Така, сега фалшивите Потъровци, подредете се, моля! — произнесе Муди.
Рон, Хърмаяни, Фред, Джордж и Фльор се строиха пред светещата раковина на леля Петуния.
— Един липсва… — замислено каза Лупин.
— Ето! — каза Хагрид хващайки за яката Мъндънгъс и го подхвърли към Фльор, която сбърчи носле и се премести между Фред и Джордж.
— Казвам ви, че е по-добре да бъда в охраната. — каза Мъндънгъс.
— Млъквай! — заръмжа Муди. — Вече ти казвах, лигав гол охлюв такъв, че смъртожадните ще се опитват да пленят Потър, а не да го убиват! Дъмбълдор винаги казваше, че Вие-знаете-кой винаги е искал САМ да довърши Потър! А ако охраната седне да оказва съпротива, точно тях ще се опитат да ги убият!
Очевидно това не убеди Флетчър, но Муди извади половин дузина чаши с размер на яйце и ги раздаде, преди да налее в тях Многоликова отвара.
— Е, да започваме!
Рон, Хармаяни, Фред, Джордж, Фльор и Мъндънгъс отпиха от чашите.
Веднага почнаха да се задъхват и гърчат, когато отварата проникна в тях. Фигурите им започнха да кипят сякаш бяха горещи. Хърмаяни и Мъндънгъс пораснаха, Рон и близнаците се смалиха; косата им почна да потъмнява, главите на Хармаяни и Фльор се уголемиха.
Муди в това време, без да им обръща внимание, развърза огромните вързопи, които беше донесъл. Когато свърши с тях, пред него стояха шест тежко дишащи Хари Потъровци. Фред и Джордж се обърнаха един към друг и заедно възкликнаха:
— Я-а-а! Еднакви сме!…
— Бе не знам що, ама според мен, все пак изглеждам по-добре! — каза Фред, разглеждайки отражението си в чайника.
— Пфу-у! — изфуча Фльор, като наблюдаваше отражението си във вратичката на микровълновата печка. — Бил, не ме гледай, изглеж-ждам уж-жасно!
— На когото екипировката е по-голяма, могат да вземат оттук един размер по-малка — каза Муди, показвайки първия вързоп. — И обратно. Не забравяйте очилата, в страничните джобове има шест чифта. Като се преоблечете, в другата раница вземете своя багаж.
Истинският Хари не без неудобство гледаше последвалата сцена, защото беше и една от най-странните, която беше виждал. Шест Хариевци се преобличаха, слагаха очила, отделяха своите неща настрани. Искаше му се да ги помоли да проявяват поне някакво уважение към личния му живот, тъй-като те безгрижно се разголваха и така леко излагаха тялото му на показ.
— Знаех си, че Джини лъжеше за татуировката! — каза Рон разглеждайки голите си гърди.
— Хари, имаш отвратително зрение! — изтърси Хармаяни, като слагаше очилата.
Преоблечените Хариевци взеха раниците и клетките с плюшени сови от втория вързоп.
— Добре! — заговори Муди, като пред тях застана последният Хари. — Сега се разделяме по двойки. Флетчър, летиш с мен на метла!
— Защо пък с него? — промърмори Хари, стоейки близо до всички.
— Защото за теб са нужни две очи — проръмжа Муди, докато магическото му око не изпускаше Мъндънгъс. — Артур и Фред…
— Казвам се Джордж — каза близнакът сочен от Муди. — Какво, не можете да ни различите когато и двамата сме Хари?