— Хагрид, да се върнем, трябва да се върнем! — крещеше той, опитвайки се да надвика шума на ревящия двигател, взе пръчката си, постави клетката с Хедуиг на пода, отказвайки да повярва, че е мъртва. — Хагрид, ОБРЪЩАЙ!
— Заповядано ми е да те доставя жив и здрав, Хари! — закрещя Хагрид и увеличи скоростта.
— Спри… СПРИ! — крещеше Хари, но когато се извърна, около ухото му прилетяха два зелени лъча. Четирима смъртожадни напуснаха обкръжението и ги подгониха, целейки се в широкия гръб на Хагрид. Хагрид се пазеше, но смъртожадните догониха мотоциклета, подир тях летяха все повече проклятия, а Хари се принуди да се сниши в коша, за да не попадне на тях. Извърна се и извика „ВЦЕПЕНИ СЕ!“, и червен лъч излетя от пръчката му, разпръсвайки смъртожадните, които се опитваха да стоят далеч от нея.
— Дръж се, Хари, сега ще им покажа! — изрева Хагрид, и Хари навреме погледна нагоре, когато Хагрид натисна с големия си пръст зеленото копче.
Стена, истинска тухлена стена изригна от изпускателната тръба.
Обръщайки се, Хари видя как тя порасна направо във въздуха. Трима от смъртожадните се изплъзнаха от нея, но на четвъртия не му провървя. Той изчезна от поглед, падна като камък, а метлата му се разлетя на парчета.
Един от другарите му намали скоростта, за да му помогне и изчезнаха в тъмнината, както и стената. Хагрид натисна кормилото и увеличи скоростта. Още много смъртоносни проклятия летяха около главата на Хари от пръчките на останалите двама смъртожадни. Целеха се в Хагрид. Хари запрати няколко Обездвижващи заклинания. Червени и зелени искри се сблъскаха във въздуха, разпадайки се на цветни частици, Хари си помисли за фоерверки, за мъгълите долу, които не знаеха какво се случва…
— Още веднъж се дръж, Хари! — викна Хагрид, като натисна второто копче.
Този път огромна мрежа излезе от ауспуха, но смъртожадните бяха готови.
Двама се извърнаха и неочаквано се появи трети и заедно погнаха мотоциклета, обсипвайки го с проклятие подир проклятие.
— Последен опит, тв’а тря’а да работи, дръж се здраво! — закрещя Хагрид и натисна пурпурното копче до скоростомера.
Безотказно с гръмовен рев, Змейски пламъци се изстрелха като куршум от ауспуха и се разнесе звук на разкъсан метал. Хари видя, как смъртожадните изчезнаха от поглед, пометени от огъня, но кошът започна да се откача — прикрепителните скоби не издържаха прекомерното натоварване.
— Не е лошо, Хари! — викна Хагрид с мъка удържайки скоростта.
Мотоциклетът изгуби управление и започна да придърпва.
— Не се притеснявай, Хари, с’а ше го опра’а! — изкрещя Хагрид, като извади чадъра си.
— Хагрид! Не! Нека аз!
— РЕПАРО! — викна Хагрид.
С оглушителен трясък кошът се отдели от мотоциклета. По инерция той още летеше напред, но след малко започна да губи височина… В отчаянието си Хари извади пръчката си и извика:
— УНГАРДИУМ ЛЕВИОЗА!
Кошът полетя като коркова тапа във вода — неустойчив, но все още можещ да лети. Това беше изключително облегчение. Неочаквано около него долетяха няколко проклятия. Трима смъртожадни ги настигаха.
— Идвам, Хари! — викна Хагрид от тъмнината, но Хари почувства как кошът отново започна да се снижава. Като се сниши колкото се може повече, той насочи пръчката си към групичката приближаващи фигури и изкрещя:
— ИМПЕДИМЕНТА!
Заклинанието удари смъртожадния, който беше в центъра, право в гърдите.
За миг той увисна във въздуха, сякаш налетя на невидимо препятствие, а един от неговите съратници едва не се вряза в него…
Кошът започна да пропада, един от смъртожадните отправи проклятие към Хари толкова близо, че Хари залегна на пода на коша и си удари зъбите на края на седалката…
— Идвам, Хари, идвам! — Огромна ръка сграбчи Хари за яката и го измъкна от коша. Хари успя да хване раницата си и усети, че седи на мотоциклета, зад гърба на Хагрид.
Те набраха височина, по-далече от преследващите ги смъртожадни. Хари изплю кръв и сочейки с пръчката си падащия кош викна:
— КОНФРИНГО!
Той знаеше, че Хедуиг ще стане на парчета, заедно с коша, който се взриви, отхвърляйки със себе си и един от смътожадните от метлата му. Той полетя надолу, един негов другар изостана и полетя към него на помощ.
— Хари, прости ми, много ми е мъчно… — проплака Хагрид. — Не трябваше да се опитвам всичко аз да оправям… а сега… няма достатъчно място…