— Ще кажа на Тонкс… Дора… да ви извести, когато… Благодаря, че ни помогнахте, благодаря за всичко. Аз…
Беше доволен да напусне стаята и да последва Тед Тонкс в един малък коридор и после в една стая. Хагрид идваше след тях, навеждайки се ниско, за да не си удари главата в горната рамка на вратата.
— Ето, синко. Това е летекодът. — Г-н Тонкс сочеше малка сребриста четка за коса, лежаща на нощното шкафче.
— Благодаря — каза Хари, протягайки се да постави пръст върху нея, готов да тръгне.
— Чакай малко… — каза Хагрид, оглеждайки се. — Хари, къде е Хедуиг?…
— Тя… уцелиха я… каза Хари.
Реалноста се срути върху него; той се почувства засрамен, а очите му плувнаха в сълзи. Совата беше негов другар, единствената му голяма връзка с Магическия свят, когато му се налагаше да се завърне при семейство Дърсли.
Хагрид протегна огромната си ръка и го потупа болезнено по рамото.
— Няма значение… — каза той дрезгаво. — Недей да си го слагаш на сърцето. Тя изживя един хубав живот…
— Хагрид! — каза предупредително Тед Тонкс, а четката светна в светлосиньо и Хагрид успя да се допре с показалеца си тъкмо навреме.
С дръпване над пъпа, сякаш невидима кука го теглеше напред, Хари бе засмукан в мрака, въртейки се неконтролируемо, с пръст залепен за летекода, докато той и Хагрид се отдалечаваха от г-н Тонкс; секунди по-късно краката на Хари силно се удариха в земята и той падна ничком. Чуха се викове. Захвърляйки, вече безполезната четка, Хари се изправи, олюля се леко и видя г-жа Уизли и Джини да тичат по стълбите от задната врата, докато Хагрид, който се бе сгромолясал при приземяването, се повдигаше на крака с тежки усилия.
— Хари? Ти ли си истинският Хари? Какво стана? Къде са другите? — викна г-жа Уизли.
— Какво искате да кажете?… Никой друг ли още не се е върнал?!… — задъха се Хари.
Отговорът бе изписан по бледото лице на г-жа Уизли.
— Смъртожадните ни очакваха! — каза й Хари. — Обградиха ни веднага, щом излетяхме… знаеха, че ще бъде тази вечер… не знам какво е станало с другите. Четирима от тях ни подгониха, можехме единствено да бягаме и тогава Волдемор ни настигна…
Той можеше да усети самооправданието в гласа си, молейки се тя да разбере, защо не знаеше какво се бе случило със синовете й.
— Слава на небесата, че сте наред!… каза тя издърпвайки го в прегръдка, която той смяташе, че не заслужава.
— Да ти се намира нек’во бренди, Моли? — попита Хагрид с леко разтреперан глас. — За медицински цели?…
Тя можеше да измагьоса бренди, но побърза да се върне обратно към къщата. Хари знаеше, че иска да скрие лицето си. Той се обърна към Джини, която отговори на неизказаната му молба за информация моментално.
— Рон и Тонкс трябваше да се върнат първи, но си изпуснаха летекода, който се върна без тях! — каза тя, сочейки една стара, ръждива туба за масло наблизо. — А този — тя посочи една стара маратонка — трябваше да бъде на татко и Фред, те трябваше да са втори. Ти и Хагрид бяхте трети и… тя погледна часовника си — ако са успели, Джордж и Лупин трябва да се върнат след около минута.
Г-жа Уизли се появи отново носейки бутилка бренди, която подаде на Хагрид. Той я отвори и я пресуши на един дъх.
— Мамо! — извика Джини сочейки едно място на няколко крачки от тях.
Синя светлина се появи в тъмнината; ставаше все по-голяма и по-светла и Лупин и Джордж се появиха, въртейки се и след това паднаха. Хари веднага разбра, че нещо не е наред: Лупин поддържаше Джордж, който беше в безсъзнание и цялото му лице бе покрито с кръв.
Хари изтича напред и хвана краката на Джордж. Заедно с Лупин отнесоха Джордж обратно в къщатата и през кухнята във всекидневната, където го положиха върху канапето. Щом светлината освети главата на Джордж, Джини ахна, а стомахът на Хари се сви: едно от ушите на Джордж беше откъснато. Част от главата и врата му бяха в мокра, стряскащо алена кръв.
Но едва г-жа Уизли се бе навела над сина си, Лупин грабна Хари за ръката и го завлачи доста грубо обратно в кухнята, където Хагрид все още се опитваше да прокара обемното си тяло си през задната врата.
— Ей! — каза Хагрид възмутено. — Пусни го бе! Я пускай Хари!
Лупин не му обърна внимание.
— Какво създание стоеше в ъгъла, когато Хари Потър посети за пръв път кабинета ми в „Хогуортс“? каза той, раздрусвайки Хари леко. — Отговори ми!
— Ъ-ъ, г-гриндилоу в аквариум, нали…?
Лупин пусна Хари и се облегна на кухненския шкаф.
— За к’во пък беше т’ва? — изрева Хагрид.
— Съжалявам, Хари, но бях длъжен да проверя… — каза Лупин кратко. — Предадени сме. Волдемор знаеше, че ще те местим тази нощ и единствените хора които са могли да му кажат са тези, директно свързаните с плана. Можеше да си самозванец.