— Що не проверяваш и мен, тогаз? — запухтя Хагрид, все още мъчейки се да се провре през вратата.
— Ти си полувеликан… — каза Лупин поглеждайки към Хагрид. — Многоликовата отвара е предназначена само за хора.
— Никой от Ордена не би казал на Волдемор, че ще се придвижваме тази вечер! — каза Хари; идеята му се струваше прекалено ужасна, не можеше да повярва, че би могъл да бъде някой от тях. — Волдемор ме настигна чак накрая, отначало не знаеше кой е истинският. Ако знаеше за плана, щеше да знае да тръгне след мен и Хагрид!
— Волдемор ви е настигнал?… каза остро Лупин. — Какво стана? Как избягахте?
Хари обясни, накратко, как смъртожадните, които ги преследваха, го бяха разпознали, как се бяха оттеглили, как бяха призовали Волдемор, който се бе появил точно, преди той и Хагрид да достигнат убежище при родителите на Тонкс.
— Разпознали са те?! Но как? Какво направи?
— Аз… — Хари се опита да си спомни; цялото приключение му се струваше като мъгла от паника и объркване. — Видях Стан Шънпайк… нали знаеш, момчето, което беше кондуктур на автобуса „Среднощният рицар“? И… се опитах да го обезоръжа вместо да го… е, той не знае все пак какво прави, нали? Трябва да е под проклятието „Империус“!
Лицето на Лупин изглеждаше ужасено.
— Хари, времето за обезоръжаване отмина! Тези хора се опитват да те заловят и убият! Поне зашеметявай, ако не си готов да убиваш!
— Бяхме стотици метри над земята! Стан не е на себе си, ако го бях зашеметил, щеше да падне и да умре, което е все едно да бях използвал „Авада Кедавра“! „Експелиармус“ ме спаси от Волдемор преди две години! — добави Хари предизвикателно. Лупин му напомняше на подигравателният хафълпафец Захариас Смит, който се бе присмял на Хари, когато той се бе опитал да научи Дъмбълдоровата армия на Обезоръжаващото заклинание…
— Да, Хари!… — каза Лупин с болезнено нетърпение — но и много смъртожадни са го видяли да се случва! Прости ми, но е някак необичайно, под неимоверна смъртна заплаха. Да го повториш пред смъртожадни, които, или са били свидетили, или са чули за този случай с Волдемор, си е чисто самоубийство!
— И значи смяташ, че трябваше да убия Стан Шънпайк?! — попита гневно Хари.
— Разбира се, че не! — каза Лупин — но смъртожадните (и честно казано, повечето хора), биха очаквали да се отбраняваш. „Експелиармус“ е полезна магия, Хари, но смъртожадните, изглежда, я считат за твоя запазена марка и те умолявам да не става такава!
Лупин караше Хари да се чувства като идиот и все пак в него бе останало малко зрънце непокорство.
— Няма да убивам хора, само защото са се озовали на пътя ми! — каза Хари. — ТОЗИ е начинът на Волдемор!
Лупин не намери отговор. Най-сетне, успявайки да се провре през вратата, Хагрид се доклатушка до един стол и седна; столът се разпадна под него. Не обръщайки внимание на коктейла псувни и извинения, Хари се обърна отново към Лупин.
— Джордж ще бъде ли наред?
Ядът на Лупин към Хари изчезна, щом чу въпроса.
— Мисля, че да, въпреки че няма начин да му се замени ухото, не и след като е отстранено с проклятие.
Отвън се чу тътрене. Лупин се хвърли към задната врата; Хари прескочи краката на Хагрид и изтича навън в градината. Две фигури се бяха появили и тичайки към тях. Хари установи, че са Хърмаяни, която се преобразяваше в истинския си вид, и Кингсли и двамата поддържайки се. Хърмаяни се метна в обятията на Хари, но Кингсли не прояви радост при вида им. Зад Хърмаяни, Хари видя как той вдигна пръчката си и я насочи право към Лупин.
— Последните думи които Албус Дъмбълдор каза на двама ни?
— „Хари е най-добрата ни надежда. Доверете му се!“ — спокойно изрече Лупин.
Кингсли насочи пръчката си към Хари, но Лупин каза:
— Той е, проверих.
— Добре, добре… — каза Кингсли, прибирайки пръчката обратно под мантията си. — Но някой ни е предал! Знаеха, те знаеха, че ще е тази вечер!
— Така изглежда… каза Лупин, но явно не са знаели, че ще има седем Потъровци.
— Страхотно облекчение! — озъби се Кингсли. — И кой още се е върнал?
— Само Хари, Хагрид, Джордж и аз.
Хърмаяни заглуши лек стон с ръката си.
— Какво стана с вас? — попита Лупин Кингсли.
— Проследиха ни пет, раних двама, може и да съм убил един… — изреди набързо Кингсли — и видяхме Ти-Знаеш-Кой, присъедини се към преследването, но изчезна доста бързо. Ремус, той може да…
— … лети — добави Хари. — И аз го видях, беше след мен и Хагрид.
— Затова се махна — за да преследва вас! — каза Кингсли. — Не можах да разбера тогава защо изчезна. Но какво го е накарало да смени целта?