— ТИШИНА!! — извика Волдемор и последва бумтеж и светкавица от ярка светлина, и над всички тях се спусна принудителна тишина. — Свърши се! Остави го долу, Хагрид, в краката ми, където му е мястото!
Хари почувства как го снишават върху тревата.
— Виждате ли? — каза Волдемор и Хари усети, че се движи напред-назад точно до мястото, където лежеше. — Хари Потър е мъртъв! Разбирате ли сега колко сте заблудени? Той не беше нищо, никога, освен момче, което разчиташе на други да се жертват за него!
— Той те победи! — изкрещя Рон и заклинанието се разпадна и защитниците на „Хогуортс“ отново завикаха и запищяха, докато след секунда още по-могъщ трясък потуши гласовете им за втори път.
— Той беше убит, докато се опитваше да се промъкне навън от поляните на замъка — каза Волдемор, и имаше наслада в гласа му заради лъжата. — Убит, докато се опитваше да се спаси…
Но Волдемор прекъсна думите си: Хари чу боричкане и вик, после още един трясък, проблясване на светкавица и възглас от болка; отвори съвсем минимално очи. Някой се бе откъснал от тълпата и бе нападнал Волдемор: Хари видя фигурата да пада на земята, обезоръжена, а Волдемор хвърли пръчката на противника настрани и се разсмя.
— И кой беше това? — каза той с мекото си змийско просъскване. — Кой дръзна да демонстрира какво се случва с тези, които продължават да се бият, когато битката е загубена?
Белатрикс се изхили със задоволство.
— Това е Невил Лонгботъм, господарю! Момчето, което създаде толкова неприятности на двамата Кароу! Синът на аврорите, помните ли?
— Ах, да, помня… — каза Волдемор, гледайки Невил, който се опитваше да се изправи, обезоръжен и незащитен, застанал в ничията земя между оцелелите и смъртожадните. — Но ти си чистокръвен, нали, мое смело момче? — запита той Невил, който застана срещу него с празни ръце, свити в юмруци.
— И какво, ако съм?! — изрече Невил силно.
— Показваш дух и смелост и имаш благородно потекло. От теб ще излезе много ценен смъртожаден. Имаме нужда от такива като теб, Невил Лонгботъм.
— Ще се присъединя към теб, когато Адът замръзне! — каза Невил. — „ДЪМБЪЛДОРОВА АРМИЯ“!! — провикна се той и предизвика такъв одобрителен рев откъм тълпата, че заглушаващото заклинание на Волдемор не успя да издържи.
— Много добре! — рече Волдемор, и Хари долови повече опасност в мекотата на гласа му, отколкото в най-могъщото проклятие. — Ако това е твоят избор, Лонгботъм, се връщаме към първоначалния план. На главата ти — тихо добави той, — да бъде.
Все още гледайки през миглите си, Хари видя Волдемор да махва с пръчка. Секунди по-късно от един от разбитите прозорци на замъка нещо подобно на уродлива птица прелетя до полуосветеното пространство и кацна в ръката на Волдемор. Той разклати плесенясалия предмет за островърхия му край, което го накара да се провеси, празен и оръфан: това бе Разпределителната шапка.
— Вече няма да има Разпределяне в училище „Хогуортс“ — каза Волдемор. — Няма да има домове. Емблемата, щита и цветовете на моя благороден предшественик, Салазар Слидерин, ще бъдат достатъчни за всички. Нали така, Невил Лонгботъм?
Той насочи пръчката си към Невил, който стана неподвижен и вцепенен, после наложи шапката върху главата на Невил, така че тя се плъзна под очите му. Наблюдаващата тълпа пред замъка се раздвижи и като един смъртожадните вдигнаха пръчките си, задържайки бойците от „Хогуортс“ на място.
— Невил ей сега ще ви демонстрира какво се случва с този, който е достатъчно глупав да продължава да се опълчва срещу мен! — каза Волдемор и с едно махване на пръчката накара Разпределителната шапка да избухне в пламъци.
Крясъци раздраха зората и Невил беше обгърнат от пламък, прикован на място, неспособен да помръдне, а Хари не можа да понесе тази гледка: трябваше да действа! Но тогава… много неща се случиха едновременно!
Чуха див рев от далечната граница на училището, откъдето, ако се съди по звука, стотици хора дойдоха на тълпи през външните стени, които бяха извън видимост, и се стекоха към замъка, надавайки мощни бойни викове. В същия момент Гроуп дойде с тежки стъпки покрай едната страна на замъка и изкрещя „ХАГЪР!“ Крясъкът му получи в отговор ревове от великаните на Волдемор: Те подгониха Гроуп, подобно на слонове срещу бик, карайки земята да потръпне. После се чуха копита и опъване на лъкове, и внезапно стрели западаха върху смъртожадните, които разкъсаха редиците си, крещейки от изненада. Хари издърпа Мантията-невидимка изпод дрехите си, наметна я върху себе си и скочи на крака, Невил също се раздвижи.