С едно бързо плавно движение Невил се освободи от приковаващото заклинание; горящата шапка падна от него и той измъкна от вътрешността й нещо сребърно с пробляскваща рубинена дръжка…
Ударът на сребърното острие не можа да се чуе през рева на прииждащата тълпа, звуците от сблъсъците на великаните и нахлуването на кентаврите, но изглежда привлече всички погледи. С един-единствен замах Невил отряза главата на гигантската змия, която се превъртя високо из въздуха, блещукаща на светлината откъм входната зала и устата на Волдемор се отвори във вик на ярост, който никой не можа да чуе, а тялото на змията тупна на земята в краката му…
Скрит под Мантията-невидимка, Хари произведе едно вълшебство за защита между Невил и Волдемор преди последния да успее да вдигне пръчката си. Тогава през писъците, и ревовете, и гръмовните трусове на биещите се великани, викът на Хагрид се извиси над всичко.
— ХАРИ! — крещеше Хагрид. — ХАРИ… ’ДЕ Е ХАРИ??
Възцари се хаос. Атакуващите кентаври разпръскваха смъртожадните, всички усещаха тътнещите великански стъпала и все по-близо и по-близо бучаха подкрепленията, които бяха дошли кой знае откъде. Хари видя огромни крилати създания да кръжат над главите на великаните на Волдемор — тестралите заедно с хипогрифа Бъкбийк издираха очите им, докато Гроуп ги удряше с юмруци непрестанно, и сега магьосниците, защитници на „Хогуортс“, също както и смъртожадните, бяха избутани обратно в замъка. Хари запращаше заклинания и проклятия по смъртожадните, които видеше, и те се превиваха, без да знаят какво или кой ги е ударил, а телата им биваха прегазвани от отстъпващата тълпа. Все още под Мантията-невидимка, Хари беше изтикан във входната зала. Той търсеше Волдемор и го видя насреща в помещението как изстрелва заклинания от пръчката си, докато отстъпваше към Голямата зала, все още крещейки наставления на своите последователи, мятайки летящи проклятия наляво и надясно; Хари правеше още защитни вълшебства и така, на косъм да станат жертви на Волдемор, Шеймъс Финигън и Хана Абът хукнаха покрай него в Голямата зала, за да се присъединят към вече разразилата се битка там.
Сега имаше повече, още повече хора, щурмуващи входните стъпала, и Хари видя Чарли Уизли да настига Хорас Слъгхорн, който още носеше смарагдената си пижама. Изглежда се бяха върнали при първите редици на, както изглеждаше, семействата и приятелите на всеки ученик от „Хогуортс“, които бяха останали да се бият, заедно със собствениците на магазини и жителите на Хогсмийд. Кентаврите Бейн, Ронан и Маджориан нахлуха в залата с грандиозен тропот от копита, докато зад Хари вратата, водеща към кухните, беше избита от пантите си.
Домашните духчета на „Хогуортс“ се изсипаха във входната зала, пищящи и размахващи назъбени ножове и сатъри, а начело, с медальона на Регулус Блек, подскачащ на гърдите му, беше Крийчър, квакащо-подобния му глас се чуваше дори през цялата тази врява:
— Бийте се! Бийте се! Бийте се за моя господар, защитника на домашните духчета! Бийте се с Тъмния Лорд в името на смелия Регулус! Бийте се-е-е!
Те разсичаха и пробождаха глезените и пищялите на смъртожадните, малките им личица бяха озверели от злоба, и където и да погледнеше Хари виждаше смъртожадните да се прегъват под тежестта на числения превес, обезсилени с магии, вадещи стрели от рани, прободени в краката от духчетата или просто опитвайки се да избягат, но бързо пометени от прииждащите орди.
Но все още не бе свършило: Хари забърза между дуелиращите се, покрай борещите се затворници, чак до Голямата зала.
Волдемор беше в центъра на една битка и поразяваше и поваляше всичко наоколо. Хари не можеше да получи ясна видимост, за да се прицели, но си проправи път по-наблизо, все още невидим, а Голямата зала ставаше все по- и по-препълнена, тъй като всички, способни да ходят, също си пробиваха път навътре.
Хари видя Яксли да пада повален от Джордж и Лий Джордан, видя Долохов да се срутва с писък от лъча на Флитуик, видя Уолдън Макнеър захвърлен през помещението от Хагрид, как се удря в каменната стена насреща и се свлича на земята в безсъзнание. Видя Рон и Невил да повалят Фенрир Грейбек, Абърфорд да вцепенява Рукууд, Артър и Пърси да се сражават с Тикнийс, а Луциус и Нарциса Малфой тичаха през тълпата, без дори да се опитват да се бият, крещейки за сина си.
Волдемор сега се дуелираше с МакГонагол, Слъгхорн и Кингсли едновременно, и по лицето му имаше студена омраза, докато те се извиваха и гмуркаха около него, без да могат да го довършат…