— Ако не сте в „Грифиндор“, ще ви лишим от наследство — каза Рон — но няма страшно.
— Рон!
Лили и Хюго се разсмяха, но Албус и Роуз изглеждаха угрижени.
— Той не говори сериозно — казаха Хърмаяни и Джини, а Рон дори не им обърна внимание. Проследявайки погледа на Хари, той кимна едва забележимо по посока на нещо на петдесетина крачки от тях. Парата се разреди за момент и очертанията на трима души ярко се откроиха сред стелещата се мъгла.
— Вижте кой е тук.
Драко Малфой стоеше там със съпругата и сина си; облечен в тъмно палто, закопчано чак до врата. Косата му оредяваше донякъде, което подчертаваше издадената му брадичка. Неговото момче приличаше на Драко, точно както Албус приличаше на Хари. Драко долови, че Хари, Рон, Хърмаяни и Джини се бяха вторачили в него, кимна отсечено и отново се обърна.
— Значи това е малкият Скорпиус — промълви Рон. — Гледай да го победиш на всеки изпит, Рози. Добре, че си наследила разума на майка си.
— Рон, за Бога — каза Хърмаяни, наполовина строго, наполовина развеселено. — Не се опитвай да ги настроиш един срещу друг преди още да са започнали училище!
— Права си, съжалявам — рече Рон, но не се удържа и добави — и все пак, не се сприятелявай много с него, Рози. Дядо Уизли никога няма да ти го прости, ако се ожениш за чистокръвен.
— Хей!
Джеймс отново се появи. Беше се освободил от куфара, совата и количката си и явно преливаше от новини.
— Теди е там отзад — каза той, останал без дъх, сочейки през рамо към бушуващите облаци пара. — Току-що го видях! И познайте какво правеше той? Мляскаше се с Виктоар!
Той се вторачи във възрастните, видимо разочарован от липсата на реакция.
— Нашия Теди! Теди Лупин! Се мляска с нашата Виктоар! Нашата братовчедка! И попитах Теди какво прави…
— Прекъснал си ги? — рече Джини. — Точно в стила на Рон…
— … и той отвърна, че е дошъл да я изпрати! И после ми каза да се махам. Той се мляскаше с нея! — добави Джеймс, като че разтревожен дали не е бил достатъчно ясен.
— О, би било прекрасно, ако се оженят! — прошепна Лили развълнувано. — Тогава Теди ще стане истинска част от семейството!
— Той и сега се отбива за вечеря около четири пъти на седмица — каза Хари. — Защо направо не го поканим да живее с нас и да приключваме?
— Да! — възкликна Джеймс ентусиазирано. — Нямам против да сме в една стая с Ал, а Теди може да вземе моята стая!
— Не — твърдо заяви Хари, — ти и Ал ще сте в една стая само, когато ми се прииска да разрушим къщата.
Той погледна стария очукан часовник, който някога бе принадлежал на Фабиан Прюит.
— Почти единайсет е, по-добре се качвайте.
— Не забравяй да предадеш на Невил нашата обич! — каза Джини на Джеймс, като го прегърна.
— Мамо! Не мога да предам на професор обич!
— Но ти познаваш Невил…
Джеймс завъртя очи.
— Навън — да, но в училището той е професор Лонгботъм, нали така? Не мога просто да вляза в час по Билкология и да му предам обич…
Клатейки глава пред безразсъдството на майка си, той даде отдушник на чувствата си, като прицели един ритник към Албус.
— Доскоро виждане, Ал. Пази се от тестралите.
— Мислех, че са невидими? Ти каза, че са невидими!
Но Джеймс само леко се изсмя, позволявайки на майка си да го целуне, в движение прегърна баща си и скокна в бързо пълнещия се влак. Видяха го да махва, после се затича по коридора да намери приятелите си.
— Не се притеснявай за тестралите — каза Хари на Албус. — Те са нежни същества, няма нищо страшно в тях. Както и да е, ти няма да отидеш до училището с техните карети, а ще си в лодките.
Джини целуна Албус за довиждане.
— Ще се видим на Коледа.
— Чао, Ал — каза Хари, докато синът му го прегръщаше. — Да не забравиш, че си канен на чай при Хагрид следващия петък. Не се замесвай с Пийвс. Не се дуелирай с никого, преди да си се научил как. И не позволявай на Джеймс да те плаши.
— Ами ако съм в „Слидерин“?
Прошепнатите думи бяха единствено за баща му и Хари разбра, че само моментът на заминаването е бил способен да принуди Албус да разкрие колко дълбок и искрен е неговият страх.
Хари се наведе ниско, така че лицето на Албус беше малко над нивото на неговото. Единствен от трите деца на Хари, Албус беше наследил очите на Лили.
— Албус Сивиръс, — тихо каза Хари, така че никой освен Джини да не може да чуе, а тя бе достатъчно тактична да се престори, че маха на Роуз, която вече беше във влака — ти си кръстен на двама директори на „Хогуортс“. Единият от тях беше слидеринец и беше може би най-смелият човек, когото съм познавал!…
— Но само да предположим…
— … тогава домът „Слидерин“ ще се сдобие с отличен ученик, нали така? Няма значение за нас, Ал. Но ако има значение за теб, ще можеш да избереш „Грифиндор“ пред „Слидерин“. Разпределителната шапка взима избора ти предвид.