Бил отиде до шкафа, извади бутилка Огнено уиски и няколко чаши.
— Ето — каза той и с едно махване на пръчката си той изпрати дванадесет пълни чаши сред стаята, към всеки от тях, държейки тринадесетата нависоко.
— За Лудоокия!
— За Лудоокия! — повториха всички и пиха.
— За Лудоокия! — проехтя Хагрид, малко позакъснял, хълцайки.
Огененото уиски изгори гърлото на Хари: то сякаш го прогори и обърна обратно чувствата му, премахвайки вкочанеността и усещането за нереалност, запалвайки в него нещо, което приличаше на смелост.
— Значи Мъндънгъс е изчезнал? — каза Лупин, който бе пресушил чашата си наведнъж.
Атмосферата се промени изведнъж: всички изглеждаха напрегнати, наблюдавайки Лупин, едновременно искайки той да продължи и на Хари му се струваше, малко изплашени от това което може да чуят.
— Знам какво си мислиш — каза Бил — и аз се чудех същото докато се връщахме, защото те изглежда ни очакваха, нали така? Но Мъндънгъс не може да ни е предал. Те не знаеха, че ще има седем Потъровци, които ги объркаха веднага щом се появихме, а и в случай, че си забравил, беше Мъндънгъс този, който предложи тази хитрина. Защо не би им казал най-важната част? Мисля, че Дънг просто се е паникьосал. Той не искаше да идва от самото начало, но Лудоокия го накара и Ти-Знаеш-Кой тръгна право след тях; това е достатъчно е всеки да се паникьоса.
— Ти-Знаеш-Кой действа точно, както Лудоокия очакваше… — подсмръкна Тонкс. — Лудоокия каза, че той би очаквал истинският Хари да е с най-опитните и най-добри аврори. Той преследваше Лудоокия първо и когато Мъндънгъс ги издаде се насочи към Кингсли…
— Да, това всичко е много добр-р-ре! — отсече Фльор — Но не обяснява, как знаеха датата на тр-р-ръгването ни, но не и целия план!
Тя ги погледна предизвикателно, следи от сълзи отпечатани върху красивото й лице, тихо приканвайки ги да я опровергаят. Никой не го направи. Единственият звук който нарушаваше тишината идваше от Хагрид който хълцаше зад кърпичката си. Хари погледна Хагрид, който току що бе рискувал собствения си живот за да спаси неговия — Хагрид, който той толкова обичаше, на който вярваше, който веднъж беше измамен от Волдемор да му даде информация в замяна на змейско яйце…
— Не! — високо каза Хари и те всички го погледнаха изненадани; Огненото уиски сякаш увеличи гласа му. — Искам да кажа… ако някой е направил грешка… — Хари продължи — и се е изпуснал, знам, че не са го направили с умисъл. Не сме виновни — повтори Хари, отново малко по-високо, отколкото обикновенно би говорил. — Трябва да си вярваме един на друг. Аз вярвам на всички ви, не смятам, че никой в тази стая би ме предал на Волдемор.
Още тишина последва думите му. Всички го гледаха; Хари се почувства леко неловко и отново пийна малко Огнено уиски, колкото да прави нещо. Докато пиеше, той си помисли за Лудоокия, Лудоокият, който винаги критикуваше готовността на Дъмбълдор да се доверява на хората.
— Добре казано, Хари! — каза Фред неочаквано.
— Да, чувам те, чувам те! — каза Джордж, леко поглеждайки Фред, чиято уста потрепна.
По лицето на Лупин бе изписано странно изражение като погледна към Хари; беше близо до съжалително.
— Мислиш, че съм глупак? — попита Хари.
— Не, мисля, че си като Джеймс, — каза Лупин — който би сметнал за най-голям позор да не се довериш на приятелите си…
Хари знаеше какво има предвид Лупин: че баща му бил предаден от приятел, Питър Петигрю. Той се почувсва безрасъдно ядосан. Искаше да спори, но Лупин се отвърна от него, постави чашата си на масата и се обърна към Бил:
— Имаме работа за вършене. Мога да попитам Кингсли, дали…
— Не! — каза Бил моментално. — Аз ще го направя, ще дойда.
— Къде отивате? — попитаха Тонкс и Фльор в един глас.
— Тялото на Лудоокия… — каза Лупин. — Трябва да го намерим.
— Не може ли?… — започна г-жа Уизли с умолителен поглед към Бил.
— Да почака? — каза Бил. — Не и ако предпочиташ смъртожадните да го вземат.
Никой не проговори. Лупин и Бил казаха „довиждане“ и напуснаха.
Останалите се отпуснаха в столовете си, всички освен Хари, който стоеше. Внезапността и цялостта на смъртта бе с тях, с цялото си зловещо присъствие.
— И аз трябва да отида… — каза Хари.
Десет чифта стреснати очи го погледнаха.
— Не ставай глупав, Хари! — каза г-жа Уизли. — За какво говориш?
— Не мога да остана тук!