Той потърка челото си; отново го пареше; не го бе боляло така повече от година.
— Всички сте в опасност докато съм тук. Не искам да…
— Я не говори глупости! — каза г-жа Уизли. — Целият смисъл от тази вечер бе да те доведем тук безопасно и слава Богу, че стана. И Фльор се съгласи да се омъжи тук, вместо във Франция, уредили сме всичко, за да може всички да сме заедно и да се грижим за теб…
Тя сякаш не разбираше; караше го да се чувства по-зле, а не обратното.
— Ако Волдемор разбере, че съм тук?…
— Как ще разбере? — попита г-жа Уизли.
— Има дузина места, където може да си сега, Хари — каза г-н Уизли. — Той не може да разбере къде си.
— Не се тревожа за себе си! — каза Хари.
— Знаем това… — каза тихо г-н Уизли, — но ще стане така, че усилията ни от тази вечер да изглеждат напразни, ако си тръгнеш!
— Нийде нема да „одиш“! — изръмжа Хагрид. — По дяволите, Хари, след всичко, което преминахме, за да те доведем тука?
— Да бе, а ухото ми? — каза Джордж, повдигайки се от възглавниците си.
— Знам това…
— Лудоокия не би искал…
— ЗНАМ!! — изкрещя Хари.
Той се чувстваше обкръжен и изнуден; смятаха ли те, че той не съзнава какво са сторили за него, не осъзнаваха ли, че точно това бе причината поради която той искаше да тръгне сега, преди да страдат още заради него? Настана дълго неловко мълчание, по време на което белегът му продължаваше да пари и бе нарушено от г-жа Уизли.
— Къде е Хедуиг, Хари? — попита тя нежно. — Можем да я сложим при Пигуиджън и да й дадем нещо за ядене.
Вътрешностите му се свиха като юмрук. Той не можеше да изрече истината. Изпи останалото си Огнено уиски, за да избегне да й отговори.
— Ч’ай само да се разбере, че пак си му се измъкнал, Хари! — каза Хагрид.
— Избяга му, отблъсна го точно кат’ беше над теб!
— Не бях аз! — категорично каза Хари. Беше пръчката ми. Пръчката ми се задейства самостоятелно!
След няколко секунди, Хърмаяни каза нежно:
— Но това е невъзможно, Хари. Искаш да кажеш по-скоро, че си направил магия без да искаш; реагирал си спонтанно.
— Не, не! — каза Хари. — Мотоциклетът падаше, не бих могъл да ти кажа къде беше Волдемор, но пръчката се завъртя в ръката ми, намери го и изстреля магия по него и беше някаква, която не разпознах. Никога не бях карал да се появяват златни пламъци.
— Често, — каза г-н Уизли — когато си в напрегната ситуация, можеш да правиш магии, за които не си си и помислял. Малките деца често го правят, преди да ги обучат!
— Не беше така… — процеди през зъби Хари. Белегът му гореше; той се почувства ядосан и изнервен; мразеше идеята, в която всички си вярваха, че той има сила, равна с тази на Волдемор.
Никой не проговори. Той знаеше, че не му вярваха. Сега като се замислеше, никога не бе чувал за пръчка, която сама да прави магии. Белегът му пламтеше от болка; той правеше всичко възможно да не пъшка на глас.
Мърморейки нещо за чист въздух, той остави чашата и излезе от стаята.
Докато прекосяваше тъмната градина, големият тестрал го погледна, изшумоля с огромните си, като на прилеп криле и продължи пашата си. Хари спря при портата на градината, взирайки се в буренясалите растения, потърквайки туптящото си чело и мислейки за Дъмбълдор.
Дъмбълдор би му повярвал, беше сигурен в това. Дъмбълдор щеше да знае как и защо пръчката на Хари беше действала независимо, защото Дъмбълдор винаги имаше отговорите; той знаеше за пръчките, бе обяснил на Хари странната връзка която съществуваше между неговата пръчка и тази на Волдемор… но Дъмбълдор, както Лудоокия, както Сириус, както родителите му, както бедната му сова, всички те бяха там където Хари никога не би могъл да говори с тях отново. Той почувства парене в гърлото си което нямаше нищо общо с Огненото уиски…
И тогава, внезапно, болката в белега му достигна връхната си точка. Притискайки здраво челото си и затваряйки очи, един глас изкрещя в главата му:
„— Каза ми, че проблемът ще бъде разрешен, като използвам друга пръчка!“
И в съзнанието му изкочи видение на съсипан стар мъж, лежащ в дрипи върху каменен под, пищейки, измъчен писък, писък на непоносима агония…
„— Не! Не! Умолявам ви, умолявам ви…“
„— Ти излъга Лорд Волдемор, Оливандер.“
„— Не съм… кълна се не съм…“
„— Искал си да помогнеш на Потър, да му помогнеш да се измъкне!“
„— Кълна се не съм… вярвах, че друга пръчка ще проработи…“
„— Обясни тогава, какво се случи. Пръчката на Луциус е унищожена!“
„— Аз не мога да разбера… връзката… съществува само… между вашите две пръчки…“
„— Лъжи!“
„— Моля ви… умолявам ви…“
И Хари видя бялата ръка да вдига пръчката си и почувства бушуващия гняв на Волдемор и видя, как крехкият старец се гърчи в агония на пода…