— Хари?
Всичко спря толкова бързо колкото бе започнало: Хари стоеше, треперейки в тъмнината, стискайки градинската порта, сърцето му туптеше светкавично, белегът му все още пареше. Изминаха няколко минути преди осъзнае, че Рон и Хърмаяни бяха до него.
— Хари, ела обратно в къщата… — прошепна Хърмаяни. — Не мислиш още да си тръгваш, нали?
— Да, трябва да останеш, братле — каза Рон тупвайки Хари по гърба.
— Добре ли си? — попита Хърмаяни, сега достатъчно близо, за да види лицето на Хари. — Изглеждаш ужасно!
— Е… — каза Хари, като трепереше — Вероятно изглеждам по-добре от Оливандер…
Когато им разказа какво бе видял, Рон изглеждаше ужасен, а Хърмаяни направо изплашена.
— Но това трябваше да спре! Белегът ти — не трябваше да прави вече така! Не трябва да позволяваш на връзката да се отвори отново — Дъмбълдор искаше да си затвориш съзнанието!
Когато той не й отговори тя го стисна за ръката.
— Хари, той превзема Министерството и вестниците, и половината Магически свят! Не му позволявай да превземе и главата ти!
Глава шеста
ТАЛАСЪМ В ПИЖАМА
Скръб от загубата на Лудоокия витаеше из къщата в следващите няколко дни. Хари сякаш продължаваше да го очаква да прекрачи през задната врата, като много други членове на Ордена, които бяха наминавали да предадат новини. Хари усещаше, като че нищо друго освен една битка няма да успокои скръбта му и чувството му за вина и смяташе, че е най-добре да поеме на мисията си за намирането и унищожаването на Хоркруксите, колкото се може по-бързо.
— Е, нищо не можем да направим по въпроса с… — (Рон измънка думата) — Хоркрусите, докато не станеш на седемнайсет. „Следата“ все още е върху теб. А също така, може да градим планове както тук, така и навсякъде другаде, нали? Или, — той започна да шепти — вече предполагаш къде може да е Ти-знаеш-кой?
— Не знам… — призна си Хари.
— Мисля че Хърмаяни прави някакво проучване. — каза Рон — Каза, че ще си мълчи докато не пристигнеш тук.
Те седяха на масата за закуска. Г-н Уизли и Бил, тъкмо бяха потеглили за работа. Г-жа Уизли се беше качила горе, за да събуди Хърмаяни и Джини, докато Фльор беше отскочила да си вземе душ.
— „Следата“ ще изчезне на 31-ви — каза Хари — Това означава, че трябва да остана тук само четири дни. А след това…
— Пет дни! — го поправи Рон строго. — Трябва да останем за сватбата. Те ще ни убият ако я пропуснем.
Под „те“ Хари разбра Фльор и г-жа Уизли.
— Това е един ден в повече — каза Рон, на Хари, който явно беше несъгласен.
— Не осъзнават ли колко е важно?…
— Разбира се, че не! — каза Рон — Дори не подозират. А сега, след като го спомена, искам да поговоря с теб за това.
Рон хвърли един поглед към вратата, за да види, дали г-жа Уизли не се връща и след това се наведе по-близо до Хари.
— Мама се опитва да разбере повече от мен и Хърмаяни. Какво смятаме да правим. Тя ще провери и теб, така че се подготви. Татко и Лупин също разпитваха, но когато им казахме, че Дъмбълдор ти е казал да не споделяш на друг, освен с нас, спряха. Но не и мама. Тя е непоколебима.
Предположението на Рон се оказа правилно в следващите часове. Малко след като обядваха, г-жа Уизли, отдели Хари от другите, като го помоли за помощ да разпознае някакъв единичен чорап, който тя си бе помислила, че е паднал от раницата му. Веднага след като го приклещи в пералното помещение, до кухнята, започна:
— Рон и Хърмаяни изглежда си мислят, че вие тримата напускате „Хогуортс“ — започна тя, с тих небрежен тон.
— О-о… — каза Хари — ами да. Смятаме!
Сушилнята се завъртя в единия ъгъл и изстиска нещо, което приличаше на една от ризите на г-н Уизли.
— А може ли да попитам, защо изоставяте обучението си? — попита г-жа Уизли.
— Ами, Дъмбълдор ми остави… работа за вършене… — измънка Хари. — Рон и Хърмаяни знаят за нея и искат да дойдат и те.
— Каква „работа“?
— Съжалявам, не мога…
— Виж какво, откровено казано, мисля, че Артър и аз имаме право да знаем и съм сигурна, че и г-н и г-жа Грейнджър ще се съгласят. — каза г-жа Уизли.
Хари се страхуваше точно от такава „атака на загрижените родители“. Той се насили да я гледа право в очите и забеляза, че те имат същия нюанс на кафявото, като тези на Джини. Това обаче не й помогна.
— Дъмбълдор не искаше никой друг да знае, г-жо Уизли. Съжалявам. Рон и Хърмаяни не са задължени да дойдат, изборът е техен.
— Не виждам защо и ти трябва да ходиш! — се сопна тя, спирайки вече с всякакви преструвки. — Ти си на една крехка възраст, всички вие! Абсолютна безсмислица е, ако Дъмбълдор е имал работа за вършене, целият Орден му бе на разположение. Хари, сигурно не си го разбрал правилно. Вероятно, той ти е казвал какво иска да бъде свършено, а ти си разбрал, какво иска той ти да…