— Не съм разбрал неправилно! — каза Хари категорично — АЗ трябва да свърша работата.
Той й подаде обратно единичния чорап, който трябваше да познае, украсен с златни тръстики.
— И… това не е мое. Не съм привърженик на „Пъдълмер Юнайтед“
— О, разбира се че не… — каза г-жа Уизли и изведнъж безсилно се върна към небрежния си тон. — Трябваше да се сетя. Ами Хари, докато все още си тук, няма да имаш нищо против да помогнеш в приготовленията за сватбата на Бил и Фльор, нали? Все още има толкова много да бъде свършено.
— Ъъъ… не… разбира се, че не… — каза Хари смутен от тази внезапна промяна на темата.
— Много мило от твоя страна… — отговори тя, и усмихвайки се напусна сушилнята.
От този момент нататък, г-жа Уизли държеше Хари, Рон и Хърмаяни постоянно заети с подготовката за сватбата, за да не могат лесно да намерят време да останат насаме с мислите си. Най-милото обяснение за това държание, беше това че г-жа Уизли искаше да ги разсее от скръбта им по Лудоокия и стреса от скорошното им отпътуване. След два дена чистене на прибори, напасване на цветове на подаръчета, панделки и цветя, премахване на градински гномчета и помагане на г-жа Уизли да приготви огромни количества сандвичи, все пак Хари започна да подозира, че май тя има и други мотиви. Заетостта им с тези работи се свеждаше до това, да поддържа него, Рон и Хърмаяни далеч един от друг; той не бе имал възможност да говори с тях двамата насаме от първата нощ, когато им бе казал, че Волдемор измъчва Оливандър.
— Смятам, че мама мисли, че ако успее да държи трима ви разделени и в невъзможност да градите планове, тя ще успее да отложи заминаването ви!… — каза Джини на Хари с тих глас, когато те слагаха масата за вечеря, през третата вечер от престоя му.
— А тогава какво смята тя, че ще се случи? — измърмори Хари. — Че някой друг ще убие Волдемор, докато тя ни държи тук да правим воловани3?
— Значи е истина!… — каза тя — Това е, което се опитвате да направите…
— Ъъъ… аз… аз се пошегувах… — каза Хари уклончиво.
Те се гледаха един друг и имаше нещо друго, освен изненада в погледа на Джини. Изведнъж Хари се усети, че това е първия път, когато той е сам с нея, след онези часове в уединените кътчета на „Хогуортс“. Той бе сигурен, че тя също се сеща за тях. И двамата подскочиха, когато вратата се отвори и г-н Уизли, Кингсли и Бил влязоха.
Често бяха навестявани от членове на Ордена за вечеря, особено сега, когато „Хралупата“ беше изместила къщата на площад „Гримолд“ 12 като главна квартира. Г-н Уизли бе обяснил, че след смъртта на Дъмбълдор, техния Пазител на тайната, всеки от хората, на които, Дъмбълдор беше разкрил местонахождението на къщата на площад „Гримолд“ 12, бе станал Пазител на тайната от своя страна.
— И тъй като сме двайсетина, това доста отслабва силата на заклинанието „Фиделиус“. Двадесет пъти повече възможности за Смъртожадните да изтръгнат тайната от някого! Не може да очакваме да издържи дълго.
— Но със сигурност Снейп е казал на смъртожадните адреса до сега? — попита Хари.
— Ами Лудоокия подготви няколко проклятия срещу Снейп в случай, че той се появи там отново. Надяваме се, че те ще бъдат достатъчно силни, да го задържат вън и да заплетат езика му, ако той се опита да говори за мястото, но не можем да бъдем съвсем сигурни. Би било лудост да продължим да ползваме мястото като главен щаб, сега когато защитата му е толкова отслабена.
Кухнята, беше толкова пренаселена тази вечер, че беше трудно да движиш нож и вилица. Хари се оказа наблъскан до Джини — нещата, които не си бяха казали преди малко, а знаеха един за друг, го караха да иска да бяха разделени от малко повечко хора. Толкова му беше трудно да не докосва ръката й, че едвам режеше пилешкото си.
— Няма ли новини за Лудоокия? — попита Хари Бил.
— Нищо… — отговори Бил.
Нямаха възможност да организират погребение на Муди, защото Бил и Лупин не успяха да открият тялото му. Беше трудно да се разбере къде точно може да е паднал, като се имаше предвид тъмнината и бъркотията на битката.
— „Пророчески вести“ не са казали и дума за смъртта му, нито за намиране на тялото му. — продължи Бил. — Но това не значи много. „Вестите“ доста се покриват тези дни.
— И все още не са разгласили за всичката магия, която използвах, за да се измъкна от Смъртожадните?! — извика Хари към г-н Уизли през масата, който поклати глава в отрицание.