— Фльор казваше, че са му избили вълшебната пръчка от ръката — каза Хари.
— Е добре, ако толкова искаш да вярваш, че е умрял… — каза Рон нацупено, намествайки възглавницата си в по-удобна позиция.
— Разбира се, че не искаме да е умрял! — каза Хърмаяни, гледайки стреснато — Ужасно е, че той е мъртъв. Но трябва да бъдем реалисти!
За първи път, Хари си представи тялото на Лудоокия пречупено, както бе това на Дъмбълдор, с това око, което продължава да се върти в гнездото си. Той почувства силно угризение, примесено със странно желание да се засмее.
— Смъртожадните най-вероятно са разчистили след себе си и за това никой не може да го открие — каза Рон мъдро.
— Мм… да — каза Хари — Като Барти Крауч, превърнат в кокал и заровен в градината на Хагрид. Най-вероятно са трансфигурирали Муди и са го заро…
— Недей! — изпищя Хърмаяни.
Сепнат Хари я погледна тъкмо навреме, за да я види как тя избухва в сълзи над нейния учебник „Основи на заклинанията“.
— О-о, не!… — каза Хари, борейки се да стане от походното легло. — Хърмаяни, аз… не исках да те разстроя…
Но придружен със силни скърцания на пружините на леглото, Рон подскочи и се озова там първи. Едната му ръка прегърна Хърмаяни, а с другата той изкара от джоба на дънките си отвратително изглеждаща кърпичка, с която по-рано бе почиствал фурната. Бързо вадейки пръчката си, той посочи кърпичката и каза:
— ТАРГЕО!
Заклинанието премахна по-голямата част от мръсотията. Изглеждайки доволен от себе си, Рон подаде леко димящата кърпичка на Хърмаяни.
— Ох… благодаря, Рон… съжалявам… — тя издуха носа си и захлипа — Толкова е гадно-о-о, нали. Точно-о-о след като Дъмбълдор… просто не мога-а-а да си представя Лудоокия да умре, някакси той изглеждаше толкова здра-а-ав!
— Да… знам — каза Рон прегръщайки я — Но, знаеш какво ни би казал той, ако беше тук, нали?
— „Постоянна бдителност“… — каза Хърмаяни, подсушавайки очите си.
— Точно така! — каза Рон кимайки — Щеше да ни каже да се поучим от това, което му се случи. А това което аз научих е, да не вярвам на това страхливо, дребно нищожество Мъндънгъс.
Хърмаяни се усмихна слабо, и се наведе напред да вземе още две книги. Секунда по-късно, Рон дръпна бързо ръката си от раменете й — тя бе изпуснала „Чудовищна книга за чудовища“ върху крака му. Книгата беше се освободила от колана си и се захапа злобно глезена на Рон.
— Съжалявам, съжалявам! — изпищя Хърмаяни, докато Хари дръпна силно книгата от крака на Рон и я завърза здраво.
— Какво ще правиш с тези книги всъщност? — попита Рон, куцукайки обратно към леглото си.
— Опитвам се да избера кои да взема с нас, — каза Хърмаяни — когато търсим Хоркруксите.
— А-а, ясно! — каза Рон, пляскайки се с ръка по челото — забравих че ще преследваме Волдемор с подвижна библиотека!
— Да, бе, ха-ха!… — каза Хърмаяни, гледайки към „Основи на заклинанията“
— Чудя се, дали ще се наложи да превеждаме руни? Възможно ли е… Мисля, че е по-добре да я вземем, за всеки случай.
Тя хвърли „Основи на заклинанията“ върху по-големия от двата купа и взе „История на «Хогуортс»“.
— Слушайте! — каза Хари.
Той бе седнал в изправено положение. Рон и Хърмаяни с допълващи се чувства на примирение и предизвикателство го погледнаха.
— Знам, че след погребението на Дъмбълдор, вие казахте, че искате да дойдете с мен! — започна Хари.
— ’Айде-е-е, почна се… — каза Рон на Хърмаяни, завъртайки очи.
— Както и си знаехме… — каза тя с въздишка, връщайки се обратно към книгите. — Знаете ли, мисля че ще взема „История на Хогуортс“. Дори да не се връщаме там, няма да се чувствам добре, ако не е с мен.
— Слушайте! — каза отново Хари.
— Не, Хари, ТИ слушай! — каза Хърмаяни — Идваме с теб. Това бе решено преди месеци. — да наистина.
— Но…
— Млъкни! — посъветва го Рон.
— … сигурни ли сте, че сте го премислили? — продължи да настоява Хари.
— Хм, да видим… — каза Хърмаяни — „Туризъм с тролове“ отива в купа с книгите за оставяне — с доста свиреп поглед добави тя. — Събирам багаж от няколко дни, за да бъдем готови да тръгнем на момента, което за твое сведение ми струва направата на доста трудни магии, да не споменавам и че откраднахме целия запас от Многоликова отвара на Лудоокия, точно под носа на майката на Рон!
— Също така измених спомените на родителите ми, за да бъдат те убедени, че наистина се казват Уендъл и Моника Уилкинс и че тяхната цел в живота е да се преместят в Австралия, което са и направили. Това е, за да ги направя по-трудни за откриване от Волдемор, ако той иска да ги разпита за мен, или за теб, тъй като за нещастие, аз съм им разправяла доста за теб.