В тишината се чуха заглушените викове на г-жа Уизли, които идваха от четири етажа по-надолу.
— Ха, Джини сигурно не е обърсала праха от някоя малка полица — каза Рон — Не мо’а да разбера, защо семейство Делакор трябва да идват два дни преди сватбата.
— Сестрата на Фльор е шаферка и трябва да бъде тук за репетицията, а е прекалено малка, за да дойде сама. — каза Хърмаяни, заглеждайки се колебливо в „Пътешествия с призраци“
— Е, гостите няма да помогнат много на нервите на мама. — каза Рон.
— Това, което наистина трябва да решим, — каза Хърмаяни, захвърляйки „Теория за магическа защита“ в кошчето, хвърлила му само един поглед и вземайки „Преглед на магьосническото образование в Европа“ — къде отиваме след като тръгнем от тук. Знам, каза че искаш да отидем първо в Годрикс Холоу, разбирам защо Хари, но… амии… не трябва ли да смятаме Хоркруксите за наша главна цел?
— Ако знаехме къде са Хоркруксите, щях да се съглася с теб! — каза Хари, който не вярваше, че Хърмаяни наистина разбира желанието му да се върне в Годрикс Холоу. Гробовете на родителите му бяха само част от причината — той имаше силно, макар и необяснимо чувство, че мястото крие отговори за него. Може би, беше просто защото там бе оцелял от смъртоносното заклинание на Волдемор. Сега, като виждаше възможност изпитанието да се повтори, нещо го влечеше към мястото, където това се бе случило, искаше да разбере всичко.
— Не мислиш ли че е вероятно Волдемор да наблюдава Годрикс Холоу? — попита Хърмаяни — Може би очаква точно това, да се върнеш там, при гробовете на родителите си, веднага след като си свободен да отидеш където искаш?
Виж, това не му бе хрумвало. Докато той се бореше да измисли план да защити тезата си, Рон проговори, явно погълнат със свои си мисли.
— Този човек, Р. А. Б. — каза той — Сещаш ли се, този, който открадна истинския медальон?
Хърмаяни кимна.
— В бележката си той казва, че ще го унищожи, нали?
Хари дръпна чантата си и извади от него фалшивия Хоркрукс в който бележката на Р. А. Б. все още стоеше.
— „Откраднах истинския Хоркрукс и смятам да го унищожа веднага, щом мога.“ — прочете Хари.
— Ами какво, ако той наистина го е унищожил? — попита Хърмаяни.
— Или тя — вмъкна Хърмаяни.
— Както и да е — каза Рон — Ще бъде една грижа по-малко за нас!
— Да, но ние все пак трябва да опитаме да намерим истинския медальон, нали? — каза Хърмаяни — За да разберем дали е или не е унищожен.
— А след като се доберем до него, как се унищожава Хоркрукс? — попита Рон.
— Ами, — каза Хърмаяни — проучих това!…
— Как?!… — попита Хари — Мислех си, че няма никакви книги за Хоркрукси в библиотеката?
— Нямаше — каза Хърмаяни, която се бе изчервила — Дъмбълдор ги е премахнал всичките, но той не ги е… унищожил.
Рон се опули и седна изправен.
— В името на Мерлин, как успя да се добереш до тези книги за Хоркруксите?!
— Беше… е, не беше кражба! — каза Хърмаяни, гледайки към Рон и Хари леко ядосано. — Те бяха все още библиотечни книги, въпреки че Дъмбълдор ги премахна от рафтовете. Във всеки случай, ако той искаше наистина НИКОЙ да не се добере до тях, сигурна съм, че щеше да бъде много по трудно да…
— Схванахме де! — каза Рон.
— Ами… лесно беше. — каза Хърмаяни тихо — Просто направих Призоваващо заклинание, сещаш се, „Акцио“. И… те всички се появиха право от кабинета на Дъмбълдор в спалното помещение за момичетата.
— Но… кога го направи това? — попита Хари, гледайки Хърмаяни със смес от уважение и скептицизъм.
— Точно след… погребението… му. — каза Хърмаяни още по-тихо. Веднага след като се съгласихме да напуснем училище и да тръгнем да търсим Хоркруксите. Когато се върнах горе в помещенията за да си прибера нещата… ми хрумна, че колкото повече знаем, толкова по-добре… и бях сама там… така че опитах… и се получи. Те влетяха направо от отворения прозорец и аз ги прибрах.
Тя преглътна и след това каза умолително:
— Не мога да повярвам, че Дъмбълдор би се ядосал, все пак не го направихме, за да разберем как да си направим Хоркрукс.
— Да си ни чула да се оплакваме? — каза Рон — Къде са все пак тези книги?
Хърмаяни се поразрови малко и след това издави от купчината един голям том, подвързан с овехтяла черна кожа. Изглеждаше леко отвратена и го държеше толкова предпазливо, все едно беше нещо наскоро умряло.
— Тази книга дава подробни обяснения как да направиш Хоркрукс. „Тайни на Черните изкуства“ — ужасна книга, наистина отвратителна, пълна е с Черна магия. Чудя се кога ли Дъмбълдор я е премахнал от библиотеката… ако не го е направил, докато не е станал директор, се обзалагам че Волдемор е взел инструкциите които са му трябвали оттук.