Тишината беше нарушена от вратата на стаята, която зейна отворена и се блъсна в стената. Хърмаяни изпищя и изпусна „Тайни на Черните изкуства“, Крукшанкс се стрелна под леглото, мяукайки възмутено. Рон скочи от леглото, подхлъзна се на опаковка от шоколадова жаба и си блъсна главата в отсрещната стена. А Хари инстинктивно извади пръчката си, преди да осъзнае, че гледа г-жа Уизли, чиято коса бе разчорлена, а лицето и бе изпълнено с ярост.
— Много съжалявам, че прекъсвам това приятно малко събиране — каза тя, с треперещ глас. — Сигурна съм, че всички се нуждаете от почивка… но има сватбени подаръци наблъскани в стаята ми, на които им е нужно подреждане, и бях останала с впечатлението, че вие се съгласихте да помогнете.
— О, да… — каза притеснено Хърмаяни, скокнала на крака и разпращайки книги към всеки ъгъл. — Ние ще… ние съжаляваме…
Хвърляйки един объркан поглед на Хари и Рон, тя побърза да излезе от стаята след г-жа Уизли.
— Ух,… все едно си домашно духче — се оплака Рон, с тих глас, все още масажирайки главата си, след като той и Хари ги последваха. — Освен удоволствието от работата. Колкото по-скоро свърши тази сватба, толкова по-щастлив ще бъда.
— Мда… — каза Хари — тогава нямаме да имаме друго за правене освен няк’во си намиране на Хоркрукси… ще бъде като ваканция, нали?
Рон започна да се смее, но при вида на огромната купчина сватбени подаръци които ги чакаха в стаята на г-жа Уизли, спря внезапно.
Семейство Делакор пристигнаха на следващата сутрин в единадесет сутринта. Хари, Рон, Хърмаяни и Джини приеха семейството на Фльор в този момент доста резервирано. Неохотно Рон се качи обратно горе, за да си сложи два еднакви чорапа, а Хари се опита да си заглади косата. Веднага след като изглеждаха достатъчно спретнати, те слязоха в задния двор, очаквайки посетителите.
Хари не бе виждал къщата толкова прибрана. Старите ботуши и ръждясали котли, които обикновенно бяха разхвърляни из задния двор, ги нямаше, заместени от два нови треперудови храста, сложени от двете страни на вратата, в големи делви. Въпреки, че нямаше вятър, листата се вееха лекичко, придавайки си примамлив вид на вълнички. Пилетата бяха затворени, дворът беше като облизан, а близката градинка беше окастрена, опразнена и спретната, въпреки че Хари, който я харесваше в занемареното и състояние мислеше, че изглежда някакси изоставена без нормалното присъствие на подскачащи наоколо градински гномчета.
Той бе загубил представа колко защитни техники са използвани за „Хралупата“ от Ордена и Министерството. Всичко което знаеше, е, че вече за никого не беше възможно, директно, чрез магия да влезе в мястото. Г-н Уизли следователно, трябваше да посрещне семейство Делакор на близко хълмче, където те трябваше да пристигнат чрез летекод. Първия шум за тяхното приближаване беше необичайно пронизителен смях, който се оказа на г-н Уизли, който се появи на портата, секунди по-късно, отрупан с багаж и водещ прекрасна руса жена в дълъг зелен като лист шал, която беше може би майката на Фльор.
— Мамичко! — извика Фльор, втурвайки се да я прегърне. — Тате!
Господин Делакор, не бе даже малко привлекателен като жена си. Той бе с глава по-нисък, изключително пълен, с малка заострена брада. Въпреки това, той изглеждаше добродушен. Подскачайки към г-жа Уизли на високи обувки, той я целуна два пъти по всяка буза, оставяйки я шишардисана.
— Вие сте пр-реминали през толькоуа многоу! — каза той с дълбок глас — Фльор ни каза, че ще се тр-рудили усиленьоу…
— О, нищо работа, нищо! — изстреля г-жа Уизли — Моля, това ни най-малко ни затрудни…
Рон облекчи чувствата си, насочвайки ритника си към едно гномче, който се показваше иззад един от новите храсти.
— Скъпа госпожоу, — каза господин Делакор, все още хванал ръката на г-жа Уизли между своите две дебели такива. — За нас е голямата чьест, че ср-родяваме наш’те две семейства. Нека ви пр-редставя ж-жена ми, Аполин!
Госпожа Делакор се плъзна плавно напред и се спря да целуне и г-жа Уизли.
— Очарователно — каза тя — Вашият съпр-руг ни р-разказа толква забав-вни истор-рии!
Г-н Уизли се засмя безумно, но г-жа Уизли му хвърли поглед, от който той веднага замълча и прие изражение, все едно е на смъртния одър на добър приятел.
— И р-разбир-ра се, вие сте ср-рещали моята малка дъщер-ря, Габр-риел — каза господин Делакор.
Габриел беше Фльор в умален вид, на единадесет години с коса до кръста с чист, блестящ сребърен цвят; тя се усмихна ослепително на г-жа Уизли и я прегърна, а след това хвърли нежен поглед на Хари, мигайки с очи. Джини се изкашля шумно…
— Ами, заповядайте! — каза г-жа Уизли весело и въведе семейство Делакор в къщата след като си размениха огромно количество любезности.