Скоро се оказа, че семейство Делакор са приятни и услужливи гости. Те бяха очаровани от всичко, и настояваха да помагат в подготовката за сватбата. Господин Делакор оцени всичко — от местата за сядане на гостите, до шаферките като „Charmant“4. Госпожа Делакор се беше усъвършенствала в магическите заклинания за домакинска работа и почисти фурната за един миг. Габриел, следвайки примера на по-голямата си сестра, се опитваше да помогне както може и бърбореше на бърз френски.
Минусът беше, че „Хралупата“ не беше предназначена да посреща толкова много хора. Г-н и г-жа Уизли сега спяха във всекидневната, не приемайки протестите на г-н и г-жа Делакор и им бяха предоставили спалнята си. Габриел спеше с Фльор в старата стая на Пърси, а Бил щеше да дели стая с Чарли, неговия кум, веднага след като той пристигнеше от Румъния. Възможностите да кроят планове заедно просто се изпариха и в изблик на отчаяние Хари, Рон и Хърмаяни, бяха приели доброволно да хранят пилетата, само и само да се измъкнат от пренаселената къща.
— Ама тя все още не ни оставя насаме! — изръмжа Рон, когато вторият им опит да се срещнат в градината бе провален от появяването на г-жа Уизли, носеща голяма кошница с пране.
— А, много добре, нахранили сте пилетата — каза тя, когато ги приближи — Най-добре да ги заключим преди утре да пристигнат мъжете… за да опънем палатката за сватбата — обясни тя, спирайки, за да се облегне на курника. Изглеждаше изтощена. — „Магическите палатки на Миламант“… много са добри. Бил я донесе… по-добре да стоиш вътре, докато са тук, Хари. Трябва да отбележа, че е доста сложно да се организира сватба, с всички тези защитни заклинания наоколо.
— Съжалявам… — каза Хари смирено.
— О, не бъди глупав, скъпи! — каза г-жа Уизли веднага — Нямах предвид… ами твоята безопасност е много по-важна! Всъщност, исках да те питам, как смяташ да си празнуваш рождения ден, Хари. Седемнадесет все пак, важен ден е…
— Не искам голяма суетня — каза Хари набързо, представяйки си колко допълнителни грижи ще им стовари това. — Наистина, г-жо Уизли, просто нормална вечеря, ще бъде достатъчно… все пак е деня преди сватбата…
— Е, добре, ако си сигурен, скъпи. Ще поканя Ремус и Тонкс, става ли? Може и Хагрид?
— Това ще бъде чудесно! — каза Хари — Но, моля не си докарвайте ненужни грижи.
— Няма проблем, няма проблем… не са грижи.
Тя го погледна, с дълъг и пронизващ поглед, след това му се усмихна леко тъжно, изправи се и си отиде. Хари я изгледа, когато тя махна с пръчката си края простира, и мокрите дрехи се вдигнаха във въздуха и се простряха сами и изведнъж той почувства дълбоки угризения за грижите, които й причинява.
Глава седма
ЗАВЕЩАНИЕТО НА АЛБУС ДЪМБЪЛДОР
Той вървеше по планинска пътечка в студените часове преди зазоряване. Далече надолу, през ивица лека мъгла се виждаше сянката на града. Дали мъжът, който търсеше тук долу, мъжът, който му трябваше толкова много, така че не можеше да мисли за нещо друго, мъжът, който знаеше отговора… отговора на неговия проблем…
— Ехо, събуди се!
Хари отвори очи. Той отново лежеше на подвижното легло в простата тъмна стая на Рон. Слънцето още не бе изгряло и в стаята цареше сумрак. Пигуиджън беше заспал с глава под малкото си крилце. Белегът на Хари отново го пробождаше.
— Ти мърмореше насън.
— Така ли?…
— Да. „Грегорович“? Продължаваше да казваш „Грегорович“.
Хари беше без очила така че лицето на Рон му изглеждаше леко размазано.
— Кой е Грегорович?
— Че отде да знам? Ти беше този, който го казваше!
Хари разтри челото си, мислейки. Май имаше някакъв спомен, че е чувал името и преди, но не можеше да си спомни откъде.
— Мисля, че Волдемор го търси.
— Горкият човечец! — отвърна Рон съжалително.
Хари стана, все още разтърквайки белега си, напълно събуден. Опита се да си спомни, какво точно е видял в съня си, но всичко, което си спомни беше планински хоризонт и очертанието на малко селище, сгушено в дълбока долина.
— Мисля, че е в чужбина.
— Кой? Григорович?
— Волдемор. Мисля, че е някъде в чужбина, търсейки този Григорович. Не ми изглеждаше като нищо във Великобритания.
— Смяташ, че си го видял в съзнанието му, така ли?
Рон изглеждаше притеснен.
— Слушай, направи ми услуга и не казвай на Хърмаяни! — каза Хари. — Особено, след като очаква да престана да сънувам такива неща…
Той се втренчи за миг в кафеза на Пигуиджън, мислейки… защо името Григорович му звучеше така познато?