— Мисля — каза той бавно, — че има нещо общо с куидича. Има някаква връзка, но… но не мога… не мога да се сетя каква е…
— С куидича? — възкликна Рон. — Сигурен ли си, че не говориш за Горгович?
— Кой?…
— Драгомир Горгович, търсач, преместен в „Чъдли Кенънс“ за рекорден хонорар преди две години. Държи рекорда за най-много падания за сезона.
— Не, не… — отвърна Хари. — Определено не мисля, че е Горгович.
— И аз не мисля така. — каза Рон. — Честит рожден ден между другото!
— Ей-й… точно така бе, бях забравил! Вече съм на седемнайсет!
Хари вдигна пръчката си, лежаща до походното му легло, насочи я към неподреденото бюро, където бе оставил очилата си и извика:
— АКЦИО ОЧИЛА!
Въпреки, че бяха едва на няколко крачки, беше нещо необикновено приятно да ги гледаш, как се издигат и се нагласят на носа му.
— Отлично! — изсумтя Рон.
Наслаждавайки се на своята част от стаята, Хари караше вещите на Рон да летят из стаята, което накара Пигуиджън да се събуди и да започне да пляска превъзбудено с криле около кафеза си. Хари също се опита да върже връзките на обувките си с магия (резултатът отне няколко минути развързване на ръка) и с голямо удоволствие превърна оранжевите мантии на плакатите на Рон на „Чъдли Кенънс“ в светло сини.
— На твое място бих завързал връзките с ръка, макар че… — посъветва Рон Хари, разкикотвайки се когато Хари незабавно погледна надолу. — Ето подаръка ти. Отвори го тук, че не е много-много за очите на мама.
— Книга?… — възкликна Хари щом взе в ръце правоъгълния пакет — голямо нарушение на традицията, нали?
— Това не е обикновена книга! — каза Рон. — Тя е чисто злато: „Дванадесет успешни и сигурни начина да омагьосаш вещици“. Обяснява всичко, което трябва да знаеш за момичетата. Ако я имах миналата година, щях да знам как точно да се отърва от Лавендър и щях да знам какво да правя с… е, Фред и Джордж ми дадоха една и научих доста. Ще бъдеш изненадан, не е само за къщна работа.
Когато пристигнаха в кухнята намериха купчина подаръци чакащи на масата. Бил и г-н Делакор тъкмо свършваха закуската си, докато г-жа Уизли им говореше весело край нагорещения тиган.
— Артър ми каза да ти честитя рождения ден, Хари! — каза г-жа Уизли усмихвайки му се.
— Трябваше да тръгне рано за работа, но ще се върне за вечеря. Нашият подарък е най-отгоре!
Хари седна и придърпа квадратната кутия, която тя бе посочила и я разопакова. Вътре имаше часовник, страшно приличащ на този, който бяха дали на Рон когато стана на седемнадесет: беше златен, със звезди, кръжащи наоколо.
— Традиция е да се дава часовник на магьосник, когато стане пълнолетен! — каза г-жа Уизли гледайки го нетърпеливо откъм кухнята. — Опасявам се, че този не е нов като на Рон. Всъщност беше на брат ми Фабиан, а той беше ужасяващо небрежен с вещите си, малко е вдлъбнат на гърба, но…
Другата част от думите й се изгубиха: Хари се изправи и я прегърна. Опита се да вложи много неизказани неща в тази прегръдка и вероятно тя ги разбра, защото потупа бузата му несръчно, когато той я пусна, после махна с пръчката си леко наслуки, така че няколко резенчета бекон изскочиха от тигана и паднаха на земята.
— Честит рожден ден, Хари! — каза Хърмаяни, бързайки към кухнята и поставяйки своя подарък при другите върху купчината. — Не е много, но се надявам да ти хареса! Какво му подари ти? — обърна се тя към Рон, който се правеше, че не я е чул.
— Хайде де, отвори този на Хърмаяни! — каза Рон.
Беше му купила нов опасноскоп. Другите пакети съдържаха вълшебна самобръсначка, от Бил и Фльор (— Ах, да, това ще ти донесе най-гладкото бръснене, което някога ще имаш! — увери го г-н Делакор — Но трябва да й кажеш ясно, какво точно искаш… иначе можеш да разбереш накрая, че си останал с по-малко коса, отколкото искаш), шоколади от семейство Делакор и огромна кутия от най-новите стоки на Уизли — „Магьоснически хитринки“ от Фред и Джордж.
Хари, Рон и Хърмаяни бързо се изнесоха след пристигането на г-жа Делакор, Фльор и Габриел защото кухнята беше станала неудобно претъпкана.
— Ще взема тези вместо теб! — каза Хърмаяни усмихнато, взимайки подаръците от ръцете на Хари, когато тримата чуха, как някой вика отдолу на стълбите.
— Почти съм готова! Само чакам останалите ти долни гащета да се изперат, Рон…
Заекването на Рон беше прекъснато от отварянето на първата врата на първия етаж.
— Хари, би ли дошъл за момент?
Беше Джини. Рон беше готов да й откаже, когато Хърмаяни го хвана за лакътя и задърпа по стълбите. Чувствайки се нервен, Хари последва Джини в стаята й.
Никога не беше влизал вътре преди. Беше малка, но светла. Имаше огромен плакат на някаква магьосническа банда наречена „Фаталните сестри“ на едната стена и снимка на Гуеног Джоунс, капитан на отбора по куидич на „Холихедските Харпии“ на другата. Бюрото беше поставено под отворения прозорец, откъдето се виждаше цялата овощна градина, където той и Джини веднъж бяха играли куидич срещу Рон и Хармаяни; сега там имаше голяма бисернобяла палатка. Златният флаг на върха беше на нивото на прозореца. Джини погледна Хари в лицето и поемайки си дълбоко въздух каза: