И той щракна със Загасителя, когато Хармаяни напусна стаята.
Глава осма
СВАТБАТА
В три часа следобед на следващия ден Хари, Рон, Фред и Джордж стояха пред огромния бял навес в овощната градина, в очакване на гостите на сватбата. Хари беше изпил доволно количество Многоликова отвара и в момента предствляваше двойник на червенокосо мъгълско момче от съседното село, Отъри Сейнт Качпол, от когото Фред беше откраднал няколко косъма, използвайки призоваваща магия. Планът беше да представят Хари като „Братовчеда Барни“, като се доверят на огромния брой членове на семейство Уизли да го прикриват.
И четиримата държаха по един план на местата на гостите, за да могат да насочват хората на правилните места. Тълпа сервитьори, облечени в бели мантии беше пристигнала преди един час, заедно с група музиканти със златни якета и всички тези магьосници в момента седяха съвсем наблизо, под едно дърво; Хари можеше да види и син дим от лула да извира от това място.
Зад Хари входът на палатката разкриваше много редове от златни столчета, поставени от двете страни на дълъг лилав килим. Подпорните стълбове бяха обвити с бели и златни цветя. Фред и Джордж бяха прикрепили огромна връзка златни балони, точно над мястото, където скоро Бил и Фльор щяха да станат съпруг и съпруга. Отвън пеперуди и пчелички се носеха плавно над тревата и живия плет. Хари се чувстваше доста неудобно, защото момчето, на което трябваше да се прави беше по-дебело от него и неговата мантия беше прилепнала по тялото му — беше му ужасно горещо и то в пълния блясък на летния ден.
— Когато аз се заженя — каза Фред, докато стягаше яката на собствената си мантия — няма да се притеснявам с всичкото това безсмислие. Всички вие можете да дойдете облечени както си искате, а аз ще направя на мама вцепеняващо проклятие, докато всичко свърши.
— Тя не се държа много зле тази сутрин, между другото… — каза Джордж. Плака малко, защото Пърси няма да дойде, но на кой му е притрябвал? О, по дяволите, ставайте… идват.
Ярко оцветени фигури започнаха да се появяват от нищото, една по една от границата на двора. След няколко минути вече имаше навалица, която започна да върви нагоре през градината, отивайки към палатката. Екзотични цветя и омагьосани птици се носеха на шапките на вещиците, а скъпоценни бижута проблязваха по яките на магьосниците; шумът от въодушевен говор ставаше все по-силен, заглушавайки бръмченето на пчелите, докато тълпата наближаваше навеса.
— Отлично, мисля че виждам няколко братовчедки-вийли. — каза Джордж, протягайки врата си, за да вижда по-добре. — Ще им е нужна помощ, за да свикнат с нашите английски обноски, ще се погрижа за тях.
— Не бързай толкова бе, бързак! — Отговори Фред, като профуча покрай групата вещици на средна възраст и щом наближи групичката, каза:
— Ето… „Permettez-moi да assister vous“ — на двойка красиви французойки, които се закикотиха и му позволиха да ги придружи вътре. Джордж беше оставен да се оправя с госпожите на средна възраст, а Рон се зае с отдавнашния колега на г-н Уизли — Пъркинс, докато почти глуха стара двойка беше задачата на Хари.
— Привет — каза познат глас, докато Хари излизаше от палатката отново и видя Тонкс и Лупин най-отпред на опашката. Тя беше руса, специално за събитието. — Артър ни каза, че ти си този с къдравата коса. Съжаляваме за вчера… — добави тя шепнейки, докато Хари ги водеше по пътеката между столчетата. — Министерството е много анти-върколашки настроено в момента и си помислихме, че присъствието ни може да ви създаде проблеми.
— Да, няма проблем, разбирам. — отговори Хари, говорейки повече на Лупин, отколкото на Тонкс. Лупин му отвърна с бърза усмивка, но докато се обръщаха, Хари видя лицето на Лупин отново да приема странен вид. Не можеше да го разбере, но нямаше време да се задържа на това: Хагрид причиняваше огромно количество разруха. Разбирайки грешно упътването на Фред, се беше настанил не на уголеменото с магия и допълнително заздравеното място сложено в страни на последния ред, а на пет столчета, които сега по-скоро приличаха на голяма купчина златни кибритени клечки.
Докато Господин Уизли поправяше щетите, а Хагрид се извиняваше на висок глас на всеки който го слушаше, Хари забърза към входа, където видя Рон да говори с изключително ексцентрично изглеждащ човек. Малко кривоглед, с бяла коса, дълга до раменете, на вид като захарен памук, той носеше шапка, чийто пискюл се люлееше пред очите му и мантия във воднисто синьо и яйчено жълто. Странен символ, приличащ на триъгълно око, блестеше, окачено на златна верига на врата му.